Анри Труайя - Ейглетиерови

Търговката се разсъни, изплува сякаш от дъжда, мрака и студа, за да каже едва чуто цената — съвсем приемлива. Мадлен бързаше толкова много, че плати, без да се пазари, и зави покупката си в къс хартия, захвърлена върху един стол. После, притиснала плячката до корема си, изскочи навън с приведен гръб. След автомата — медните дръжки! Наистина не бе прахосала времето си в Париж.

На централната алея силата на дъжда я изненада: в хубав вид ще се представи на Патрик! Мокра, с кални чорапи, с мръсни ръце, с коси, сплъстени от тази смешна шапка! Няма значение — нека си мисли каквото си иска! — нямаше време да ходи до хотела, за да се преоблича. Колата й бе така притисната между две други, че трябваше да направи десетина маневри, за да се измъкне. Като извиваше волана ту на една, ту на друга страна, лицето й пламна от горещина. Тя ругаеше полугласно! „Какви негодници!“ и си мислеше за „двамата малки“, които я очакваха. Беше се заклела на Франсоаз, че няма да закъснее. Винаги даваше обещания, които след това я измъчваха. Най-после, след леко одраскване на бронята, колата й успя наполовина да се измъкне. А зад нея вече застана друга кола, за да заеме освободеното място. Шофьорът проявяваше нетърпение. Навярно той бе забелязал номера на табелката и си правеше заключение за несръчността на провинциалистите. Мадлен го виждаше в огледалото как клати глава и мълчаливо натиска клаксона. „Да, да! — изръмжа тя. — Почакай една минутка, какво толкова!“ Тя потегли, като изви рязко кормилото, за да се насочи в права линия.

Движението в Париж бе така задръстено и колите се носеха така бързо, че докато стигне площад „Сен Жермен де Пре“, тя не можеше да мисли за нищо друго — трябваше само да внимава, за да не закачи автомобилите, които се движеха нахално до нея — и вляво, и вдясно.

Минаваше дванадесет, когато пристигна мокра, задъхана и недоволна пред кафенето на улица „Жакоб“. Още като прекрачи прага, забеляза в дъното на малкия препълнен салон Франсоаз, седнала до един младеж с големи очила, кацнали на тъжния му нос. Той не беше толкова хубав, колкото на снимката. Разочарованието на Мадлен нарастваше, докато си пробиваше път до тях. Преди още да продума нещо, Патрик й протегна ръка и каза:

— Много ми е приятно, мадам!

„А на всичко отгоре не е възпитан много добре“ — помисли си тя, като седна и целуна Франсоаз. Бе така заглушена от шума в кафенето, че отначало едва чуваше какво й говореха младите. Те бяха ходили заедно на църква. И двамата още бяха под впечатлението на неделната проповед. Цитираха някои пасажи. Мадлен престорено сподели вълнението им. Всъщност трябваше да признае, поне пред себе си, че постепенно бе отвикнала да ходи на църква. И чудно нещо, бе занемарила задълженията си като вярваща, откакто се бе настанила в провинцията, в къщата близо до изоставената църква. Струваше й се, че тази стара сграда в съседство с нейната къща е запазила някои от добродетелите на някогашното си предназначение и затова нямаше нужда да търси Бога другаде. Седнала в хола, който преди е бил на господин абата Ерос, случваше й се понякога да се чувствува обзета изведнъж от някаква особена радост, подобна на онази, която изпитваше преди, когато се причестяваше. В такива моменти тя би могла да се закълне, че в стаята се разнася мирис на тамян.

— Какво ще поръчате, мадам?

Мадлен трепна, вдигна очи към сервитьора и каза:

— Малка чаша бяло вино.

Патрик я изгледа изненадан. Той и Франсоаз пиеха сок от кайсии.

— Беше толкова студено във вехтошарския пазар! — каза тя, сякаш за да се оправдае.

— Намери ли нещо? — попита Франсоаз.

— Да, разбира се. Чудни медни дръжки за вратите. Но ще трябва да ги пробвам намясто. Може би напразно съм се ровила!

— Не ми се вярва — каза Франсоаз.

И обясни на Патрик:

— Леля ми има изящен вкус! Когато се обзавеждаме, ще се съветваме с нея.

Това неочаквано навлизане в темата оживи Мадлен. Очевидно Франсоаз напълно вярваше, че ще се оженят. Като споменаваше сега това на леля си със заобикалки, тя искаше да я подсети, че не трябва да се говори по този въпрос. Мадлен разбра, но все пак каза:

— След пет години ти няма да имаш вече нужда да се съветваш с когото и да било, мила моя!

Франсоаз й благодари с поглед, загдето избягна да коментира опасностите, които крият преждевременните обвързвания. При така изясненото положение Мадлен разпита Патрик за умението му и за неговите бъдещи проекти. Той обясняваше бавно, без да се двоуми, с дълги, добре сглобени фрази. Това, което казваше, не бе глупаво, но не бе и оригинално. Накрая обаче се въодушеви, когато заговори за своето евентуално участие в експедицията за търсене на нефт.