Анри Труайя - Ейглетиерови

— Чудни бяха палачинките!… Ами завчера пилето с гъби!…

За щастие никой не бе забелязал погледа на Карол. Дори и Мадлен, която, настанила се във фотьойла, разглеждаше племенниците си с такова жадно любопитство, каквото проявяваше винаги когато се намираше между тях след дългото си усамотение.

— Ами ако тази вечер направиш едно огромно печено сирене! — предложи Даниел.

— Това е малко тежко ядене за вечеря! — каза Карол.

— Напротив! Печено сирене се яде вечер! Нали така, Маду?

— Мене винаги ще ме плените с печено сирене — отвърна Мадлен.

Тя говореше със залепена на устните си цигара, като повдигаше леко брадата си и притваряше очите си от дима, който се разстилаше по бузите й.

— А с Филип какво става? — попита тя, като протегна ръце към огъня.

— Добре е — отвърна Карол. — Точно тази сутрин получих писмо от него!

— О! И още не си ни казала! — извика Франсоаз.

— Забравих!

— Ще ни го прочетеш ли? — запита Даниел с ангелско изражение.

— Даниел! — възмути се Мадлен. — Така не се говори!

— Няма тайни в това писмо — каза през смях Карол. — Къде ли съм го забутала. А, да, върху малката масичка ей там. Подай ми го, Франсоаз.

Жан-Марк, седнал напреко върху облегалото на един фотьойл, наблюдаваше със свито сърце необикновеното зрелище. Карол разтвори листа и зачете с израз на целомъдрена съпруга:

„Противно на това, което обикновено се смята, американците са учудващо мудни. Часовете летят в безсмислени съвещания! Всеки ден се започва с това, което е разглеждано предишния ден, а и на следващия ден протоколът се повтаря точка по точка. Има моменти, в които си мисля, че никога няма да свършим!“

Жан-Марк все повече се измъчваше; наведе глава, защото се страхуваше, че чувствата му са изписани по лицето. „А в това време навярно се забавлява с някоя американка! — помисли си той. — Каква мръсотия! Защо ли трябва толкова много да го уважавам?“

Карол обърна листа:

„Освен това в Ню Йорк времето е ужасно. Мъгла и дъжд. Кажи на Жан-Марк, че не съм забравил вълнената жилетка, която поръча да му купя. Тук те са много по-хубави, отколкото в Лондон. Аз дори съм избрал вече една прекрасна…“

Карол спря да чете и прошепна:

— Виждаш ли, Жан-Марк, не е забравил!

Тя се усмихваше със скандална невинност. С обтегнати нерви, той едва чу края на писмото.

— Всеки случай — завърши Карол, като сгъна писмото — все още не определя датата на завръщането си.

Мадлен хвърли угарката си в огъня.

— Часът е вече четири и половина! — забеляза Даниел. — Какво ще правим?

— Какво искаш да правим? — каза Франсоаз. — Вали като из ведро!

— Глупаво е, че нямаме телевизор. Трябва да поискаме татко да купи един за тук.

— Нали имате грамофон — каза Мадлен. — Не ви ли стига?

— Не — отвърна Даниел. — Грамофонът е за танцуване или пък за работа, но той не отразява живота. Слушаш музика, омръзва ти и все пак казваш: Господи, колко е хубаво! С телевизията, напротив, напълно си в течение на събитията, виждаш всичко, което става в света…

— И хипнотизиран от малкия екран, постепенно се идиотизираш! — заключи Мадлен.

— Сега, изглежда, има много хубави предавания — каза Карол. — И на мене ще ми е приятно да има телевизор тук, във „Феродиер“. А ти какво мислиш, Жан-Марк?

Попитан така неочаквано, той се смути. Карол го гледаше с широко отворени очи. Горната й устна, леко повдигната, разкриваше блестящите й зъби. Как да не се съгласи с нея?

— И на мене също — измънка той.

Мадлен го стрелна с учуден поглед. Тя толкова често го бе чувала да се присмива на любителите на телевизията!… Откакто бе пристигнала, тя го намираше мрачен, загрижен, сантиментален. Дали няма затруднения в следването си, не е ли влюбен или „маниерничи“, за което понякога му се е карала? Кой ли ден и той ще й се изповяда?…

— Дъждът почти спря! — каза Даниел, приближил се до прозореца. — Все пак бихме могли да направим един тур в гората заедно с Маду?

Той замълча, очите му весело заблестяха и след миг продължи:

— Маду-Амаду! Амаду 2 2 Прахан. — Б.пр. ! Ще ти викам само Амаду! Ти си праханта на семейството ни. Щом си сред нас — всичко пламва!

— Не си много духовит! — забеляза Франсоаз.

— Даниел е в период на съчиняване на каламбури! Истинско терзание за околните — обясни Карол.

— Я се опитайте и вие! — каза Даниел. — Ще пукнете от злоба, защото няма да успеете! Знаеш ли, Маду, как наричам Жан-Марк? „Ж’ан е марк“ 3 3 Имам си марки. — Б.пр. . А Карол, тъй като само тя готви, „Касерол“ 4 4 Тенджера. — Б.пр. …