Анри Труайя - Ейглетиерови

— Ако това те затруднява — подзе Франсоаз — Патрик ще спи другаде, в хотел.

— Не, изключено е! — каза Мадлен.

Нейното малко разочарование от накърненото самолюбие прерасна в трескаво съучастничество. Трябва ли да отблъсне тези две деца, чиито намерения биха така чисти и които я бяха избрали за съюзник? Не беше ли неин дълг, напротив, да ги закриля срещу брат си, много разсъдлив и много егоистичен, за да може да разбере величието на някои чувства? А освен това нали трябваше да опознае добре това момче; в Париж го бе само зърнала; сега нека използува този съвсем неочакван случай.

— Тук имам всичко необходимо — каза тя, — ти много добре знаеш! За тебе хубавата стая до моята, а за него малката, на тавана…

— О! Маду! Колко съм ти благодарна! — извика Франсоаз.

В настъпилата пауза Мадлен долови отсечено дишане; въздишки, сякаш младото момиче задържаше сълзите си.

— Франсоаз! Франсоаз! — каза тя.

— Да!

— Кога ще дойдете?

— Идващата събота, с вечерния влак.

— Радваш ли се?

— Много повече, отколкото можеш да си представиш!

Мадлен остави слушалката с впечатлението, че е извършила глупост, но едновременно с това се чувствуваше добре. Радостните грижи, които й предстояха като домакиня, като огромна вълна покриха страха й от съучастничеството. После тя се сети за господин Фереро, който я чакаше в магазина, прекоси улицата с три крачки и се изправи пред него пламнала от радост.

— Нямате ли нещо също така представително, но не толкова скъпо? — каза той.

Купувачът си тръгна с две сребърни чашки за ровки яйца, стил Луи XVI, които дори не бяха оригинални и на които Мадлен бе намалила цената само за да се отърве от тях.

Фереро едва се бе отдалечил и тя започна да обмисля какви мерки да вземе, за да бъде напълно свободна през празниците. В случай че има малко купувачи в дните между Коледа и Нова година, тя ще помоли съседката, госпожа Гурмон, да се занимава с магазина. Незаета с работа, пък и със самочувствието, че е познавачка на изкуството, госпожа Гурмон с радост ще я замества. Да не забрави да прибере малката масичка за табла, която бе дала за поправка… Трябва да попълни майсенския сервиз, като телефонира на Коло-Мерсие в Париж… А и негъра пушач, който все още е на поправка у господин Билярд, в Трувил… Досега бе ходила три пъти у него, за да ускори работата. Обаче той твърдеше, че половината от частите липсвали и затова съвсем бавно щял да възстанови механизма. Може би и няма да успее. Добре че бе купила тази антика почти за нищо. Дори и така, лишен от движения и музика, негърът пушач бе приятен за гледане. Тя реши да поиска от часовникаря да го монтира така, както си бе. На всяка цена автоматът трябваше да си бъде на място, вкъщи, когато Франсоаз и Патрик пристигнат.

Тя затвори магазина и изтича до колата си, все така паркирана пред църквата.

Като влезе в дюкянчето на господин Билард, тя най-напред забеляза своя автомат да стои върху тезгяха му. Около него имаше куп дружинки, зъбни колелца и други частички. Часовникарят го бе облякъл в дворцовия му костюм.

— Ще си го взема така — каза тя.

Господин Билард, който в момента поправяше някакъв часовник, вдигна своето състарено, дребно лице, усмихна се, свали лупата си и каза, като примигна:

— Почакайте!

Той взе едно ключе, пъхна го в гърба на човечето, завъртя го няколко пъти, като се вслушваше в скърцането на навиващата се пружина. И изведнъж Мадлен видя своя негър пушач да вдига на пресекулки ръката си и да допира до виолетовите си устни малка луличка с желязно капаче. В същото време от пеещата кутия тихо се разнесе тъжна, дрезгава песен.

Някой бе минал по коридора, тя бе уверена! Надигнала се в леглото си, Мадлен се ослуша. Нищо. Старата къща така си пукаше без причина през нощта. За пръв път от толкова дълго време всички стаи на къщата бяха обитаеми. Един млад живот сгряваше стените й. „Да приютява любовта под покрива си — това ще да е желанието на всяка къща“ — помисли си Мадлен. Тя пак си легна, затвори очи, но бе толкова възбудена, че не можеше да заспи. Не беше ли съблазнила дявола, като прибра тези деца в дома си? От една седмица те спяха тук, на десет крачки един от друг. Патрик трябваше да прекрачи три стъпала надолу и да блъсне една врата, за да се намери пред леглото на Франсоаз… Това удобство, предоставено на любовта им, би трябвало да ги подтикне към повече смелост. Във всеки случай Мадлен знаеше, че не би устояла, ако бе на мястото на племенницата си. Но Франсоаз бе толкова благоразумна, а пък Патрик толкова непредприемчив! Колко пъти вече, от страх да не ги притеснява, тя ги бе подканяла да излизат сами. Те отказваха и настояваха да бъде винаги с тях. Отегчаваха ли се, когато бяха сами, или пък, напротив, се страхуваха, че няма да могат да удържат страстта си, ако между тях няма трети човек? Вчера Мадлен поиска да среше по друг начин косите на племенницата си, да я гримира малко, но Франсоаз се разсърди.