Анри Труайя - Гладът на лъвчетата

Той пи жадно това силно тъмно вино. Очите му блестяха от радост. Какво всъщност го развеселяваше толкова? Това, че бе излязъл с жена си или че беше я убедил лесно, или че вечеряше на кредит? Тя не можеше да забрави детето. Смущението й се превръщаше в угризение на съвестта. Сякаш бе подтикнала Александър да зареже сина си; сякаш бе виновна колкото него. Той забеляза, че е тъжна и я принуди да пие. Тя вдигна чашата, поднесе я към устните си. Пръстите й миришеха още на терпентин. Не можа да разбере вкуса на виното. Защо се беше наела да пребоядисва тази стая? Между жълти стени нямаше да се чувства по-щастлива, отколкото между сини или зелени стени. Жоржет донесе ангинарите. Листата бяха твърди и почернели по края. Още като започнаха да ядат, Александър запали цигара. Ноздрите й се разшириха при острата миризма на дима.

Утре бяха поканени на вечеря у баща й. Вдругиден — у майка й. Тия малки икономии не бяха за пренебрегване в края на месеца. Между масите мина едно момиче: красиво, високо, с бяла кожа и с черни коси. Отиваше в тоалетната. Александър го проследи с поглед.

Слабо движение по аутострадата. Карол караше бързо, вперила поглед в светлината на фаровете, която се разпръскваше в здрача. До нея с притворени клепачи пушеше Олимпия. Радиото на колата свиреше тихо.

— Очарователна е тази малка Валери — каза Олимпия.

— Наистина очарователна — каза Карол.

— Най-много ми харесва нослето й. Пленително като в картините на Фрагонар!

— Да.

— Отдавна ли я познава Жан-Марк?

— От една година, струва ми се…

— Странен е този Жан-Марк! Показва се съвсем безразличен, но уверена съм, че е много увлечен!

— Може би — прошепна Карол. — Него никога не можеш да го разбереш!

Усилието, което полагаше, за да изглежда естествена, изопваше силно нервите й. Нарочно ли Олимпия й говореше за Жан-Марк? Не, на тази мила идиотка не трябваше да се приписва хитрост, на каквато тя не беше способна. Карол намали, спря се пред стъклената кабинка за плащане на таксата, подаде два франка, взе билетчето и подкара, като смени лошо скоростта, при което лостът изскърца. Какво чудесно хрумване да заведе приятелката си Олимпия в Бромей! Разчиташе да прекара спокойно този следобед. Но като пристигна във вилата Феродиер към четири часа, тя попадна на Жан-Марк и Валери, седнали в градината под една цъфнала круша. Как се изненадаха те, като я видяха. Навярно, преди да седнат на тревата, се бяха любили. Мигновено тя подуши около тях атмосферата на плътско удоволствие. Заради Олимпия трябваше да се преструва на любезна. Четиримата пиха чай. Жан-Марк беше дразнещ, мълчалив, но Валери, непринудена и безсрамна, сияеше. Очевидно тя беше много горда, че я бяха изненадали с Жан-Марк и че нямаше вече никакво съмнение за характера на техните отношения. Те бяха дошли с нейната собствена кола, един малък светлосин остин-купър, и щяха да се върнат заедно в Париж. Карол беше избързала напред. От няколко минути тя чувстваше, че те я следват. Светлините на един автомобил, който я настигаше, се отразяваха в нейното огледало. Един сигнал с фаровете, втори сигнал с фаровете. Тя свали надолу огледалото, за да избегне заслепяването. В първия миг й се стори, че вижда остин-купъра. Навярно караше Жан-Марк. Настигаше я. Скоро двете коли летяха една до друга. Да, той беше. Тя виждаше от лявата си страна два млади профила, лепнати един до друг като върху медал. Валери се усмихна, махна с ръка. Карол й отвърна. Жан-Марк увеличи скоростта. Тя също ускори, като се засмя и се изравни с него. Двата мотора поведоха борба за скорост. Раздраният въздух свистеше между успоредните им траектории. Най-малкото отклонение щеше да предизвика сблъскване. Карол почувства бясно желание. Олимпия й отправи тревожен поглед.

— Хубаво вървят тия малки коли — каза Карол.

И намали, остави да я надминат. Остин-купърът отскочи лудо, мина напред и скоро се превърна в червена светлинна, обгърната в пара. „Малък подлец — помисли си Карол. — Навярно се перчи на волана пред тази хлапачка!“ Чувствуваше се унизена най-вече от това, че за любовните си похождения с Валери Жан-Марк бе избрал местата, където е бил щастлив с нея. Той можеше да прави каквото си иска с това момиче в квартирата на улица „Асас“, но не и във вилата Феродиер, не в тази къща, пълна със спомени! Всичко това според нея беше нетактично, беше кощунство. По своя вина се чувстваше двойно измамена и в плътта, и в паметта. Мразеше го, защото той не уважаваше дори миналото им. С впити във волана ръце, със суров поглед, тя си представяше целувки, цигара след любовта, отворен прозорец към градината!… И всичко това бе откраднато от нея! Докато не познаваше тази, която я беше заместила, гневът й нямаше прицел. Сега беше в състояние да определи точно причината! Това момиче беше отвратително със своята самонадеяност, със своята глупост, със своята младост! Една малка светска курва! Как можа той да направи това?… Гърдите й туптяха. Струваше й се, че дори ако Жан-Марк се върнеше при нея по някакво чудо, тя по-скоро би предпочела да му отмъсти, отколкото да го задържи. Нощта беше станала вече съвсем тъмна. Радиото свиреше Шопен или Лист, нещо много романтично. Франсоаз и Александър бяха на вечеря у дома й. Тя ще пристигне късно. Няма значение! Остин-купърът беше изчезнал, погълнат от десетки други малки червени светлинни. Кървави светулки. Движението се затрудняваше.