Анри Труайя - Гладът на лъвчетата

— С газирана вода ли го пиете?

— Ах, нямам! — извика Франсоаз. — Колко глупаво! Пък и много е късно, за да отида да купя!

Беше отчаяна, объркана. Мадлен намери, че тя преувеличава значението на тази липса. Александър отправи към жена си весел поглед и каза:

— Колко истории за нищо! Мадлен ще пие уиски с обикновена вода — това е то!

Изведнъж на Мадлен й се стори, че го познава от години и че винаги се е обръщала към него със собственото му име.

— Ще го пия чисто, Александър! — каза тя.

— Браво! — извика той. — Но ви предупреждавам — ние и лед нямаме!

Той наля уиски на Франсоаз, която го спря.

— На мене малко, Александър.

„Трябваше да им подаря хладилник вместо това бюро стил Луи XVI“ — помисли си Мадлен.

— Уиски шамбре — няма нищо по-хубаво от това! — заключи Александър, като вдигна чашата си.

Мадлен последва примера му. Франсоаз само потопи устните си в алкохола, стана и изчезна зад завесата, която полузакриваше кухнята. Чу се пращене и в стаята започна да нахлува миризма на запържено масло и запечено месо. Александър пушеше с чашата уиски в ръка и не изпускаше Мадлен от очи.

— Как намирате вашата Франсоаз като омъжена жена? — попита той.

— Немного добре — каза Мадлен.

— Искам да я направя щастлива.

— Това не е толкова трудно!

— Винаги е мъчно за един мъж да създаде щастие на една жена, без да разруши своето. Жената, когато живее само заради един мъж, има чувството, че е стигнала до съвършенството, а пък мъжът, когато живее само заради една жена, има чувството, че се е отказал от самия себе си! Как да се запази равновесието?

Той разпери ръце, цигарата в една, чашата в друга, като някакъв панаирджийски въжеиграч върху тел, обтегнат във въздуха. Франсоаз се появи, носейки предястия: картофена салата, сардини и ангинари със сос. Седнаха на масата. Мадлен позна чиниите и другите сервизи, които бяха дошли от дома на улица „Бонапарт“. Александър ядеше бързо и несъзнателно. От време на време той гълташе по пълна чаша водка, като отмяташе глава назад и след това лицето му се свиваше в гримаса на задоволство. И Мадлен пиеше водка, но умерено, на малки глътки, и то повече от учтивост, отколкото за удоволствие. Той напълни чашата на Франсоаз. Тя не я пипна и се върна в кухнята. Александър запали цигара и се извърна настрани с кръстосани крака и с един лакът на масата, в поза на човек, който е дошъл, за да говори, а не за да се нахрани. Той не промени положението си и когато Франсоаз донесе останалото ядене. Филетата бяха неоспоримо много препържени. Франсоаз се укори и се оплака от печката. Но Александър намираше, че всичко е превъзходно. Той излапа месото си на три залъка. След това още няколко малки чашки с водка, обърнати една след друга… Винаги ли пиеше толкова? Той отново запуши, докато двете жени бяха още надвесени над чиниите си. Наистина той имаше вид, че е някакво излишно същество — дошло набързо да хапне парче и ще си отиде, като ги остави сами. Сядаше ли понякога удобно във фотьойл, за да чете, за да пише? Мъчно можеше да се повярва. Той навярно търсеше повече или по-малко съзнателно нестабилните положения, от които лесно можеше да се измъкне.

Франсоаз събра нечистите чинии. Тя отиваше и се връщаше, беше все заета, а Александър клатеше глава.

— Жените са гениални в усилията си да се занимават много с дребните неща и да пренебрегват големите!

— Така разсъждават мързеливците! — извика му Франсоаз от кухнята.

Нарязаните плодове, които тя поднесе в една компотиера, бяха обилно полети с вишновка.

— Чудо на чудесата! — каза Александър.

Той си взе три пъти. Когато Франсоаз му сервираше, той я погали с ръка по врата. Този жест на спокойно господство Мадлен разтълкува като доказателство за сексуалната хармония между двойката. И все пак тя не се чувствуваше добре в това неподредено жилище, в което масата се допираше до леглото. Дали заради картината, водката и лекия руски акцент на Козлов имаше чувството, че не се намира във Франция? Франсоаз отново бе станала.

— Къде отиваш? — попита Александър.

— Разчиствам и подреждам съдовете, работа за две минути!

Той я задържа с ръка и я привлече към себе си. Тя седна на коленете му. Мадлен се почувствува излишна. Безсрамието на племенничката й я учудваше. „Защо трябва брачното щастие на младите да се изявява нагло? Те са убедени, че демонстрирането на тяхното щастие може да създаде само удоволствие на другите“. Притиснала се до рамото на Александър, Франсоаз показваше успеха си като актриса. Мадлен й се усмихна със стеснение. От няколко минути тя имаше желание да си тръгне. Беше сбъркала адреса. Не беше на гости на племенницата си. Намираше се тук по погрешка, сред една фалшива обстановка. Франсоаз скочи изведнъж, за да спре фенека, който търсеше начин да се вмъкне в кухнята. Александър взе животинчето от ръцете й.