Эллисон Пирсон - Скъпа, няма не мога

Бузите на Джулиан променят цвета си от пушена пъстърва до ягодовочервено, а богаташкото девойче вдига ръка.

— Можете ли да ми обясните защо продадохте тези акции днес?

— Много добър въпрос, Клариса. Ами имах акции на стойност четири милиона долара, цената беше висока и продължаваше да расте, но вече бяхме направили доста пари, а аз знаех от вестниците, че се очакват лоши новини за самолетните компании. Така че задачата на фондовия мениджър е да извади парите на клиента, преди да е паднала цената. През цялото време се опитвам да пазя равновесие между добрите неща, които могат да се случат, и капризите на всемогъщия разгневен Бог, който може би се спотайва зад ъгъла.

От собствен опит знам, че най-голямото изпитание за всеки стажант на ЕМФ е не способността му да схване основите на инвестирането, нито да си осигури пропуск за паркинга.

Не, нещото, което показва истинската ти същност, е дали можеш да запазиш сериозно изражение първия път, когато чуеш списъка с фирмените цели. Известен сред служителите като „петте стълба на мъдростта“, списъкът с фирмените цели е корпоративен въздух под налягане от първа величина. (По каква приумица на логиката закостенелите капиталисти от края на двайсети век са стигнали дотам, че да повтарят като папагали лозунги, скандирани за първи път от маоистките селяни, на които не им било разрешено да притежават дори собствено колело?)

— И нашите пет стълба са:

1) Да работим задружно!

2) Взаимна честност!

3) Най-добри резултати!

4) Грижа за клиента!

5) Отдадени на успеха!

Виждам как Дейв се мъчи с всички сили да не се разсмее. Добро момче. Поглед към часовника. Мамка му! Време е да тръгвам.

— А сега, ако няма повече въпроси…

По дяволите! Сега пък другото момиче е вдигнало ръка. Поне можеш да разчиташ на мъжете, че няма да задават въпроси. Дори когато не знаят нищо като тези тук, но особено на моето ниво, когато задаването на въпрос означава да признаеш, че все още има неща на този свят, които са извън познанието ти.

— Много се извинявам — започна младата жена от Шри Ланка, сякаш се извиняваше за някаква грешка, която тепърва ще направи. — Знам, че ЕМФ има… ами, госпожо Реди, можете ли да ми кажете искрено, като жена, какво е да заемате тази длъжност?

— Е, госпожице…?

— Момо Гумератне.

— Момо, тук има шейсет фондови мениджъри и само трима от тях са жени. ЕМФ наистина води политика на равни възможности и стига да продължават да постъпват стажантки като вас, ние ще я осъществим и на практика. И още нещо, разбрах, че японците работят върху резервоар, в който да се отглеждат бебета извън утробата. Сигурно ще са усъвършенствали устройството до времето, когато вие, госпожице Гумератне, ще сте готова да имате деца, така че ще можем да си отглеждаме бебета в обедната почивка. Повярвайте ми, това би ощастливило всички в ЕМФ.

Предполагам, че това ще пресече всякакви въпроси, но Момо не е толкова свита, за каквато я взех. По кожата й с цвят на кафе е плъзнала руменина, но тя отново вдига ръка. Докато се обръщам, за да взема чантата си, с което показвам, че сме приключили, тя изрича:

— Наистина се извинявам, госпожо Реди, но мога ли да ви попитам дали имате деца?

Не, не може.

— Да, последния път, когато проверих, бяха две. И си позволявам да ви предложа, госпожице Гумератне, да не започвате всяко свое изречение с извинение. Има куп думи, които ще ви бъдат от полза в тази сграда, но извинявам се не е от тях. А сега, ако това е всичко, трябва да вървя и да проверя пазарите — да избирам победители и да влагам пари! Благодаря за вниманието, дами и господа, и моля, не стеснявайте да задавате въпроси, когато ме видите из сградата, а аз ще ви изпитам върху петте стълба на мъдростта. Ако наистина имате късмет, ще ви кажа моя личен стълб номер шест.

Те ме поглеждат тъпо.

— Стълб номер шест: ако парите реагират на докосването ви, то тогава възможностите, които се откриват пред една жена в лондонското Сити, са безгранични. Парите не знаят от кой пол сте.

14.17 :

Винаги можеш да хванеш такси от стоянката пред „Уорбъргс“. Всеки ден, освен днес. Днес всички таксита са се наговорили да участват в заговора „Да помогнем на Кейт да закъснее“. След седем минути контрол над истерията се хвърлям пред едно такси с изключени светлини. Шофьорът кривва, за да не ме удари. Обещавам му двойна тарифа, ако ме закара до училището на Емили, без да натиска спирачката. Люшкайки се отзад, докато се промушваме през тесните задръстени улици, чувствам как кръвта тупти в шията и китките ми, сякаш в мен бие гигантски барабан.