Бетти Махмуди - Не без дъщеря ми

Здесь есть возможность читать онлайн «Бетти Махмуди - Не без дъщеря ми» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Не без дъщеря ми: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Не без дъщеря ми»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

p-5
nofollow
p-5

Не без дъщеря ми — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Не без дъщеря ми», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Любезно, но твърдо ми обясни, че според иранските закони съм станала иранска гражданка от деня, в който съм се омъжила за иранец. Според закона и аз, и Махтоб всъщност бяхме иранки.

Побиха ме тръпки.

— Не искам да съм иранска поданичка — казах. — Аз съм американка по рождение и искам да бъда американска гражданка.

Хелън поклати глава.

— Не — каза тя. — Трябва да се върнете при него.

— Той ще ме пребие — извиках аз и посочих към Махтоб. — И двете ни ще пребие.

Хелън изказа съжаление, ала с нищо не можеше да ни помогне.

— В онази къща ни държат насила — опитах отново аз, цялата обляна в сълзи. — Успяхме да се измъкнем само защото всички спяха. Не можем да се върнем. Той ще ни заключи. Наистина се страхувам за нас.

— Не разбирам защо вие, американките, правите така — измърмори Хелън. — Мога да ви снабдя с дрехи. Мога да пускам ваши писма по пощата, мога да се свържа със семейството ви и да им кажа, че сте добре. Това е всичко, което мога да направя за вас.

Фактът, че двете с Махтоб бяхме напълно зависими от законите на този фанатичен патриархат, бе прост, ала вдъхваше леден ужас.

Прекарах един час в поселството в шоково състояние. Направихме всичко, каквото можахме. Обадих се по телефона в Америка.

— Търся начин да се прибера — изплаках на мама през чиляди километри разстояние. — Виж какво може да се направи оттам.

— Вече се свързах с Държавния департамент — рече мама е пресекнал от вълнение глас. — Правим каквото можем.

Хелън ми помогна да напиша писмо до Държавния департамент на Съединените щати, което щеше да бъде пуснато от Швейцария. В него заявявах, че съм задържана в Иран пряко волята ми и че не желая съпругът ми да изтегли авоарите ни от Щатите.

Хелън попълни формуляри, като ми задаваше подробни въпроси за Муди. Особено я интересуваше гражданството му. Муди никога не бе правил постъпки за американско поданство, след като се бе включил във вихъра на опиянението от революцията в Иран. Хелън ме попита за зелената му карта — официалното разрешение да живее и работи в Съединените щати. Все още имаше право да се върне и работи отново там, но изчакаше ли прекалено дълго, валидността на зелената карта щеше да изтече, а с това и възможността да практикува медицина в Щатите.

— Повече се страхувам да не си намери работа тук — казах аз. — Ако има право да работи тук като лекар, значи сме в истинска клопка, но ако няма, може би ще реши да се върнем в Щатите.

След като направи каквото можа, Хелън ни постави ужасяващия ултиматум.

— А сега трябва да си вървите — рече тя. — Ще направим всичко възможно. Бъдете търпеливи.

Поръча ни такси. Когато то пристигна, излезе на улицата и поговори с шофьора. Даде му адрес недалеч от къщата на Амех Бозорг. Щяхме да повървим няколко преки пеша, за да не види Муди, че пристигаме с кола.

Стомахът ми се сви, когато двете с Махтоб отново са озовахме из улиците на Техеран. Нямаше къде да отидем, освен да се върнем при един съпруг и баща, който бе приел ролята на наш всемогъщ тъмничар.

Опитвах се да разсъждавам за станалото, при все че главата ми се пръскаше от болка, и внимателно се обърнах към Махтоб:

— Не бива да казваме на татко, нито на някой друг къде сме били. Ако ни пита, ще кажем, че сме излезли да се поразходим и сме се загубили. Ще си мълчищ, чу ли?

Когато най-после пристигнахме, Муди ни очакваше.

— Къде бяхте? — изрева той.

— На разходка — излъгах аз. — Изгубихме се. Просто се озовахме по-далеч, отколкото предполагах. Има толкова много интересни неща.

За миг Муди се замисли над обяснението ми, после го отхвърли. Знаеше, че имам отлично чувство за ориентация. В погледа му пламна справедливият гняв на мюсюлманин, на когото се е противопоставила жена. Той ме сграбчи. Едната му ръка се впи в рамото ми, другата сграбчи косата ми. Завлачи ме пред членовете на семейството, събрани в хола — около десетина души.

— На нея й е забранено да напуска тази къща! — разпореди се той.

После се обърна и ми каза:

— Ако още веднъж излезеш от тази къща, ще те убия!

Отново самотната спалня, изпразнените от смисъл и съдържание дни, отново гаденето и повръщането, дълбоката депресия. Случеше ли се да напусна стаята си, Амех Бозорг или някоя от дъщерите й тръгваха по петите ми. Чувствах, че волята ми отслабва. Усещах как много скоро просто ще приема участта си и завинаги ще се разделя със семейството и родината си.

Откъсната от околния свят, аз с ирония си мислех какво може да ме развълнува. Сега например течеше последният месец на бейзболния сезон и нямах никаква представа как се представят „Тигрите“. Когато тръгвахме за Иран, бяха начело в дивизията. Бях си намислила да заведа татко на един от мачовете им, като се върнем, защото знаех, че това може би ще бъде последният бейзболен мач в живота му. Носталгията ме мъчеше все повече и повече и един следобед се опитах да напиша писмо на мама и татко, без изобщо да съм сигурна дали ще успея да го пусна. За мой ужас установих, че ръката ми е прекалено слаба: не можех да напиша дори собственото си име.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Не без дъщеря ми»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Не без дъщеря ми» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Не без дъщеря ми»

Обсуждение, отзывы о книге «Не без дъщеря ми» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x