Бетти Махмуди - Не без дъщеря ми

Исках всичко да мине добре. Беше ми жал за Мамал, защото на летището бяха загубили багажа му. Приятелката ми Анни Куреджиан, арменка, която бе шивачка, дойде с мен да купим няколко комплекта дрехи за Мамал. После взе да ги стесни, за да станат на неестествено хилавото му тяло.

Мамал прие подаръците, без да ми благодари, хвърли ги в стаята си и продължи да носи вмирисаната си риза и дънки.

Когато багажът му се намери, оказа се, че е пълен с подаръци за нас. Вътре обаче нямаше никакви дрехи — очевидно е възнамерявал да изкара няколко месеца в Америка с едни и същи дрехи.

— Не искаш ли да ти изпера дрехите? — попитах го един ден.

— Не. — И той вдигна рамене безучастно.

Колкото и невероятно да изглежда, когато през следващия уикенд Муди дойде да ни види, не забеляза нищо, докато аз не му обърнах внимание.

— Свали си дрехите и остави Бети да ги изпере! — нареди той на Мамал. — И се изкъпи.

Племенникът на Муди се подчини намусено. Къпането беше рядко явление в живота му и той го приемаше като досадно задължение.

Мамал беше мързелив, взискателен и безочлив гост. След две седмици го закарах в Градската болница в Карсън, за да го оперират. По-късно Муди ми каза, че Мамал бил обиден, задето не съм стояла до него по време на операцията.

Мамал прекара десет дни в болницата, след което Муди отново го остави на моите грижи.

— Не желая да се грижа за него — възпротивих се аз. — Ти си лекар. Ти ще се грижиш за него.

Той не обърна никакво внимание на думите ми. Замина за Детройт и ми остави Мамал.

Намразих се за това, че отново бях станала послушна съпруга. Превърнах се в болногледачка на Мамал. Готвех му диетични ястия по пет пъти на ден. Той не обичаше гозбите ми, нито пък аз обичах да му готвя. Нямах друг изход, освен да търпя, докато се възстанови и замине за Иран.

През седмицата Муди всяка вечер се обаждаше на Мамал. Говореха си на фарси, понякога с часове, и много скоро разбрах, че Муди го използва, за да ме следи. Една вечер например Мамал ми подаде слушалката и каза, че Муди иска да говори с мене. Съпругът ми се скара защо съм позволявала на Махтоб да гледа еди-коя си програма по телевизията и не съм се съобразявала с изричните му разпореждания.

Свършиха спокойните ни уикенди. Сега Муди прекарваше съботите и неделите в разговори с Мамал. Припадаха по аятолах Хомейни и плюеха по западните и особено по американските обичаи и морал.

Какво можех да направя? С всеки уикенд моят уж американизиран съпруг потъваше все по-дълбоко в своята иранска личност. Бях се омъжила за американеца Муди, а иранецът Муди ми беше съвършено непознат. На всичкото отгоре двамата с Мамал непрекъснато говореха за връщане в Иран.

Двамата често се усамотяваха и снишаваха глас, когато влизах в стаята, дори и когато говореха на фарси.

— Кога ще си ходи? — попитах в отчаяние един ден.

— Първо лекарите трябва да кажат, че е добре — отговори Муди.

Две събития ускориха и без това назряващата криза. Първото, че банката бе намерила купувач за къщата, така че трябваше да се изнасяме, и второто, че моята кантора беше пред закриване.

Муди настояваше да се преместя при него. Искаше отново да заживеем като семейство.

Не исках да се местя, но се съгласих с надеждата, че след като Мамал си отиде, нещата ще се оправят.

Все пак се чувствах несигурна и особено се боях от бременност. Седмица преди да се преместя, отидох на лекар да ми сложат спирала против забременяване.

В Детройт наехме къща в Саутфийлд и всички се пренесохме там — Муди, Джо, Джон, Махтоб и Мамал.

Мамал остана с нас до средата на юли и колкото повече наближаваше денят на заминаването му, толкова повече настояваше ние тримата да посетим Техеран. За мой ужас Муди се съгласи. Обяви, че ще отидем за две седмици през август. Джо и Джон щели да останат при баща им.

Изведнъж тайнствените среднощни разговори на Муди и Мамал придобиха за мен далеч по-зловещо съдържание. През последните няколко дни преди заминаването на Мамал двамата бяха неразделни. Дали не планираха нещо?

Веднъж, обхваната от най-зловещи страхове, се обърнах към тях.

— Какво кроите? — попитах. — Как да отвлечете Махтоб?

— Не ставай смешна! — каза Муди. — Ти си луда. Имаш нужда от психиатър.

— Може и да съм луда, но не чак толкова, че да отида в Иран. Ти иди. Ние с децата оставаме.

— Ти и Махтоб ще дойдете с мен — каза Муди. — Ясно ли ти е?

Беше ми ясно, че трябва да спасим брака си, след като Мамал си отиде. Не исках да преживявам отново болката от развода и да травматизирам децата си. Но и в Иран не исках да отида.