Джозеф Хеллер - Портрет на твореца като стар

Прометей извършил и други простъпки, които силно разгневили Зевс. Откраднал огъня от боговете и го дал на хората, защото новата порода смъртни, за да оцелее, за да се плоди и размножава, имала нужда от топлина и храна. Научил ги и на основните изкуства и занаяти. Зевс побеснял. Гневът му бил тъй силен, че бил готов да ликвидира чрез замразяване цялата човешка раса, до последния човек. По същия идиотски начин, по който била създадена. „Всъщност, на кого са му притрябвали тия същества там долу?“ — питал се той. Едва ли създателят на човеците би могъл да се нарече техен приятел.

Но и върху Зевс лежало проклятие, което заплашвало съществуването му. Той знаел за него, но нямал представа за подробностите. Прометей бил запознат с тях, но отказвал да ги сподели. (Разбира се, и ние знаем, че Зевс ще бъде свален от власт и заместен от сина на една безсмъртна жена, орисана да роди син, по-могъщ от баща си.) Прометей не желаел да каже името на богинята, преди Зевс да го освободи от скалата, към която бил прикован. Зевс пък нямало да го освободи, преди да чуе истината. Така се получил истински „Параграф 22“.

В крайна сметка Зевс разбрал за какво става въпрос и престанал да се съвкупява с безсмъртни жени по земя, море и на планината Олимп. Изключение правела единствено Хера, неговата вярна и непоколебима съпруга.

Някъде по същото време започнала и промяната в отношението му към човешката раса, към онези простосмъртни мъже и жени, с които Прометей заселил земята. Особено забавни му били жените с техните капризи и гръмогласни скандали, но подобаващо внимание обръщал и на мъжете. В един момент си харесал младия Ганимед и го изнасилил, а после, очарован и вдъхновен от необичайното усещане, се преобразил в орел, грабнал младежа в ноктите си и го отмъкнал на небето. Дарил го с безсмъртие и го превърнал в личен виночерпец, за да му бъде винаги под ръка.

А Прометей?

Що се отнасяше до Прометей, трябваше да се установи дали е от безсмъртните синове на Зевс. Ако се окажеше такъв, явно щеше да се наложи да проследим в детайли безкрайно дългия и ожесточен конфликт между безсмъртния баща и безсмъртния син. Ами ако се окажеше, че не е? Какво повече бихме могли да добавим в такъв случай към написаното от Омир, Хезиод, Есхил, Софокъл и Еврипид? Или от Пърси Биш Шели и Филип Рот?

О, по дяволите! Прометей не е бил син на Зевс, а на един от Титаните, които помогнали на Зевс да свали баща си, Кронос, и да заеме мястото му.

Ами, ако все пак?

Може би щеше да се получи нещо по-интересно.

Моят съпруг е мой брат. Това не е толкова необичайно при нас, боговете. Но, от друга страна, не може да оправдае или да обясни неговите постъпки. В мига, в който се обърна, за да свърша нещо, той вече е хукнал след някоя женска. Превръща се в бик, в орел, в лебед, доколкото зная дори и в змия или в златен дъжд. С Алкмена просто се преобрази в мъжа й за част от нощта. В резултат аз се сдобих с нова съперница, която мразя до насита, както и техния син Херакъл (за вас Херкулес), с когото цял живот се опитвам да си оправя сметките. Аз съм ревнива богиня. Не се надявайте да бъда друга, въпреки целомъдрието ми. Голяма част от времето си прекарвам в отмъщение на многобройните ми съпернички, които забавляват съпруга ми. За кратко, разбира се, тъй като той ги преследва, само докато ги изнасили и оплоди, после ги зарязва да раждат и отглеждат децата му.

Какво им става на тия мъже? Отначало ни искат всичките, а когато ни получат, бързо престават да ни ценят. Дори Аполон, най-почтеният между нас, отвреме-навреме го обзема тази треска и хуква да гони нимфи и триади. Горкичките! Арес пък го прави с оная повлекана Афродита всеки път, щом съпругът й е зает в своята ковачница. Носят се слухове, че дори Зевс го е правил с нея преди време. Недоказани слухове, разбира се. Недоказани или неоснователни? Никой не знае… Афродита наистина ми се умилква по начин, който подсказва, че може би е истина. Но какво да направя, дори и да е вярно? Нищо. Тя също е богиня. Не мога да я превърна в крава, както постъпих с Йо, не мога да я превърна в мечка, както постъпих с Калисто. Не мога да я изиграя, така направих със Семела, убеждавайки я да поиска от Зевс да й се яви в цялото си великолепие — и тя изгоря. Вероятно си мислите, че моят съпруг ще е далеч по-предпазлив, ако узнае, че някъде живее тайнствена жена, орисана да роди син, по-могъщ от бащата. Ако Зевс стане някога бащата, с него е свършено. А за мен ще останат тревогите. И ще трябва да се грижа за него и целия този безразборен секс, за всички хора и за себе си.