Джозеф Хеллер: Портрет на твореца като стар

Някъде дълбоко в съзнанието му — там, където все още мъждукаше слабото пламъче на въображението, бавно започна да се оформя идеята за изкусен сексуален роман. Всъщност, идеята се оформяше вече прекалено дълго. Мнозина се бяха опитвали да я разработват. В литературата сексът се срещаше почти толкова често, колкото и в живота, включително и по страниците на нароилите се напоследък предизвикателни женски списания. Така де, темата беше стара, колкото света… Но той беше скрил в една малка ниша на паметта си нещо, което се доближаваше до оригиналността, и което наистина беше далеч от баналните похвати на жанра. Един сексуален роман, жив и откровен, на границата на порнографията, в който главният герой е жена, може би домакиня, но разказвачът е мъж. Върху едно от картончетата с индекси, използвани от него за работни бележки, още преди няколко месеца се мъдреха две думи, изписани с главни букви, които трябваше да му напомнят за идеята, думите: СЕКСУАЛЕН РОМАН .

Очите на хората, които познаваше — както мъже, така и жени, винаги светваха в нетърпеливо очакване, когато започваше да обяснява с какво се е захванал. Това беше асото в ръкава му, най-силният му коз в задънената улица, в която се намираше. С подобни каламбури той се шегуваше със себе си. Разбираше, че са непохватни и че не би ги споделил с никого, дори и пийнал. Беше наясно, че никога няма да напише подобна книга. Един сексуален роман, дори видян през погледа на жена, не подхождаше на неговите вече немалко години, както и на строгостта, съпътстваща досегашната му репутация на писател. А и не можеше да се освободи от непреодолимото усещане за несигурност, тъй като трябваше да пише за нещо, с което вече нямаше пряк контакт. Как би се чувствал в компанията на гимназистки, които се гордееха с отнетата си девственост, лекуваха се от „срамни“ болести и пиеха транквиланти? Естествено, безнадеждно изостанал от живота, никому ненужен, влачейки се импотентно на опашката. Не, не. Макар и безспорно провокативна и сластно-привлекателна, идеята за сексуалния роман му се струваше практически неосъществима. Но за какво да пише тогава в следващия си роман?

Дали да не напише пък роман за романа, в който разказвачът да бъде самият роман? Той отново се шегуваше със себе си.

Всъщност, защо не?

Макар и абсурдна, за момент идеята му се стори безкрайно възбуждаща. Началото беше ясно. Встъпителните слова светкавично изплуваха в главата му: „Аз бях заченат във въображението на Достоевски, Кафка или Мелвил.“ Първите му думи бяха: „Аз съм лош човек, аз съм отвратителен човек. Имам проблеми с черния дроб…“ Или: „Една сутрин Грегор Замза се събуди и откри, че през нощта се е превърнал в дървеница…“ Или: „Наричайте ме Ишмаел 3 3 Герой на Х. Мелвил от романа „Моби Дик“, който носи името на Измаил от старозаветната книга „Битие“, син на Авраам и Агар (слугиня на жена му Сара), изпъден от баща си в пустинята. …“

Но дали читателят щеше да прояви интерес към терзанията, свързани с едно известно литературно произведение, което е приело ролята на главен герой и се бори със зъби и нокти за своето оцеляване?

Ето ви добра идея, но само за страница-две. Например, за хумористичната рубрика на някое литературно списание, чиито читатели (да се надяваме) биха направили разлика между едното и другото.

Тогава какво?

Къде по широката земя би могъл да открие нещо ново и различно, за което все още никой не е писал, или пък не го завършваше в момента, в който самият той едва започваше? Никъде, това беше ясно.

Тогава може би в небесата?

Да, също нелоша идея.

Имаше толкова съзвездия, кръстени на хора или животни и в имената им се съдържаше разказвателен елемент. Голямата мечка, Малката мечка, Касиопея, Орион ловецът. Но това предполагаше задълбочено проучване в областта на астрономията и — още по-лошо — на астрологията. Основателно се опасяваше, че хората, към които би се обърнал за астрологически разяснения, вероятно щяха да са жени, фанатично отдадени на страстта си по звездите и навярно вегетарианки със смущаващо свободно сексуално поведение. Познаваше такива жени. Дори се беше влюбил в две от тях… Напъна паметта си и с изненада установи как годините покорно отстъпиха и пред очите му съвсем ясно изплуваха лицата и на двете — млади, красиви и одухотворени. За едната беше чул, че се е омъжила и е народила куп деца. Другата периодично се появяваше в медиите, тя беше известна фигура в рекламния бизнес. Спомените продължаваха, той се усмихна с умиление.