Владимир Набоков - Поп, дама, вале

Франц изведнъж прибра крак, но не се събуди. Влакът започна рязко да спира. Проплуваха червеникави стени, огромна тръба, сякаш облицована с мозайка, товарни вагони на страничен коловоз; а после в далечината се стъмни; гара.

— Аз, душице, ще ида да се поразходя, — каза Драйер, който обичаше да пуши на чист въздух.

Останала сама, Марта се облегна в ъгъла, погледна с прозявка мъртвеца с очила, помисли равнодушно, че той ей сега ще се изхлузи на пода. Драйер се разхождаше по перона, той побарабани мимоходом с пръсти по прозореца, но жена му повече не се усмихна — той изпафка дим и продължи нататък. Вървеше с бавна, леко подскачаща походка, сложил ръце на гърба и издал напред пурата. Каза си между другото, че щеше да е хубаво да се разхожда така под сводовете на непозната гара някъде на път за Андалусия, Багдад, Нижни Новгород… Могат още днес да потеглят: земното кълбо е огромно и кръгло — пари имат достатъчно за пет, ако не и повече пълни обиколки. Впрочем Марта за нищо на света няма да тръгне. Изключено е да й кажеш: да заминем, работата ще почака. Дали да купи вестник; и борсата е май нещо любопитно. Трябва да разбере прелетял ли е онзи храбрец океана? Америка, Мексико, Палм Бийч. Ето, Вили Грюн е бил там, викаше ги да заминат с него. Не, нея не можеш я придума… Но къде е, всъщност, вестникарската сергия… Този велосипед с увити педали се вижда сега толкова ясно, но ще го забравя завинаги, ще забравя, че съм го гледал, всичко ще забравя… Ето, багажният вагон потегли, заплува. О! Та това е моят влак… И все пак трябва да купя…

Драйер се втурна със ситен тръс към сергията, избра на длан монета, втурна се обратно, пъхайки вестника в джоба. Скочи не много сполучливо върху минаващото край него стъпало и не можа да отвори веднага вратата. Като се подсмихваше и дишаше дълбоко, мина през един вагон, втори, трети. В предпоследния коридор учтиво се отдръпна, за да му направи път, дълъг господин. Драйер го погледна мимоходом и видя лице на възрастен човек с носле на кърмаче. „Интересно — помисли си Драйер, — много интересно.“ В следващия вагон намери своето купе, пристъпи пак през мъртвия крак и тихичко седна. Марта като че ли спеше. Той разтвори вестника и изведнъж забеляза, че Марта го гледа втренчено.

— Луд идиот — каза тя и веднага пак затвори очи. Драйер й закима дружелюбно и се гмурна във вестника.

Първата част от пътя, — първата глава от пътешествието — винаги е подробна и бавна. Средните часове са сънливи, последните — бързи. И ето, Франц се събуди, подъвка с устни. Спътниците му спяха. Светлината в прозореца беше избледняла, сякаш някъде бяха угасили една-две лампички. Той погледна китката си, часовника си с предпазна мрежа. Беше спал много дълго. Краката му бяха натежали, в устата си усещаше ужасно гаден вкус. Избърса грижливо стъклата на очилата и се измъкна в коридора.

Оттам насетне времето потече бързо. Час по-късно оживя и двойката Драйер, келнерът им донесе кафе в дебели чаши, кафето беше лошо. Някъде угаснаха още две-три лампички. После в здрача зад прозореца тихичко запращя дъжд, по стъклото се търкаляха струйки, спираха неуверено и пак се стичаха бързо надолу. Отвъд прозорците на коридора под черен като катран облак тлееше тесен, жълт залез. След още малко електрическа светлина озари купето и Марта дълго се наблюдава в огледалце, обелвайки зъби, повдигайки горна устна.

Драйер, още целият изпълнен от приятната топлина на дрямката, погледна потъмнелия прозорец, струйките, които се стичаха неравно по стъклото, помисли си, че утре е неделя, че сутринта ще отиде да играе тенис (за който се беше захванал наскоро с горещото усърдие на възрастен човек) и че ще е лошо, ако дъждът му попречи. Попита се дали е напреднал, напрегна несъзнателно дясно рамо и веднага си спомни поддържания, залят от слънце корт в тиролското градче, и прочутия, баснословно добрия играч, който дойде на състезанието с бяло палто и половин дузина ракети под мишница, а после бавно, с професионална плавност свали и палтото, и копринения шал, и пъстрия пуловер, — голата му до лакътя ръка проблесна и той сервира звучно и с някаква нечовешка точност първата, пробна топка.

— Есен е, вали — каза Марта и затвори рязко чантата.

— Съвсем слабо — тихо я поправи Драйер.

Влакът, сякаш вече в притегателното поле на столицата, препускаше невероятно бързо. Стъклата съвсем потъмняха, в тях незабележимо се появиха отражения, отблясъци. Прелетя огнената ивица на насрещен влак и навеки се преряза. Франц се върна в купето и изведнъж конвулсивно се хвана за хълбока. След още час в смътния мрак се появиха далечни сипеи светлина, диамантени пожари.