Андрей Гуляшки - Чудакът

Преди да дойде в ЗПЦМ, Юлиян ръководел монтажните работи на един промишлен обект в Родопите. Бригадир му бил родопчанинът от Момчиловци Юли Евтимов. Дали поради случайното сходство на имената им, или защото Юли е съвестен майстор и отличен човек, Юлиян Евтимов го обикнал и решил да го вземе със себе си и на н-ския обект. След съответните процедури в министерството Юлиян Евтимов предлага на майстора да заминат за Н на 3 август. Оня се съгласява и Юлиян Евтимов написва две телеграми с едно и също съдържание: «На трети пристигам с пътническия влак, десет часа, Ю. Евтимов.» Своята телеграма Юлиян Евтимов адресира до заместник-директора на ЗПЦМ Сотир Щерев и я изпраща по куриерката на отделението «Цветна металургия». Телеграмата на майстор Юли той адресира до началника на отдел «Персонал», тоест до мен, и я предава на самого Юли да я подаде на пощата сам. Дотук всичко върви редовно, според протокола и без промени. Оттук нататък какво става? На трети август Юлиян връща Юли от гарата и му нарежда да остане още два дена в София, за да получи от отдела при министерството някакви допълнителни инструкции по технологическото оборудване. Заминава за Н сам, сигурен, че Сотир Щерев се е погрижил вече за посрещането му на н-ската гара.

Заместник-директорът на ЗПЦМ Сотир Щерев, човек редовен и благонамерен в абсолютния смисъл на тия две думи, не издава за съжаление никакви разпореждания за посрещането му, тъй като той е в пълно неведение по този въпрос. Защо? Защото на 2 август следобед той заминава по работа в окръжния град и се завръща в Н чак в 4 сутринта. Неговата секретарка Павлина Яначкова използува отсъствието на шефа си, за да офейка от кабинета си още същия час! Както правят повечето секретарки между впрочем. На 2-и и на 3-и тя не си показва дори носа в завода. И как ще го покаже, като на 3-и сутринта се венчава за възлюбления си, а същия ден следобед прави сватбено тържество.

И така, пощата до заместник-директора Щерев остава непрочетена и неразпечатана, телеграмата на Юлиян Евтимов потъва във временно забвение до 4-и сутринта.

Що се отнася до майстора Юли — аз получих телеграмата му и навреме, и немедлено я проводих до началника на заводския транспорт с резолюция: «Да се посрещне и доведе със заводския джип!»

Както виждате, в хода на нещата се срещат както изненади, така и отрицателни явления — неочакваното оставане на Юли в София, самоотлъчката на Павлина; но явления с нелогичен характер няма. Явления от рода на «несъвместимостите» и «неравенствата» започват да валят като дъжд… от страна на Юлиян Евтимов, инженер и доктор на физико-математическите науки, тогавашен току-що назначен директор на ЗПЦМ.

Най-напред, представете си, на него му хрумва печалната идея да свали от влака. Юли Евтимов, за да чака на място, в София, допълнителните инструкции на министерството. Тази постъпка на Юлиян е абсолютно нелогична. Защо? Защото Юли е квалифициран работник, майстор монтажист, а Юлиян го използува за услуги от най-общ характер. Превръща го на куриер.

Второто неочаквано хрумване на Юлиян, лишено от здрав смисъл, е неговото представяне на н-ската гара като «някой си» Ю. Евтимов, а не като «Юлиян Евтимов, ДИРЕКТОР на ЗПЦМ!» Различно звучат тия неща! Едно е да си «някой си», а съвсем друго е да си ДИРЕКТОР. Другарят «някой си» го подминават, има хиляди като него, но «другарят ДИРЕКТОР» е един, и на него свалят шапка! Помислете си само каква несъвместимост с логиката е това — да си ЛИЧНОСТ, и изведнъж най-безсмислено да се обезличиш!

Третото му изумително хрумване е да влезе в ролята на майстор Юли, да се съгласи с прозвището «майсторе!» И не само че се самопонижава от директор на майстор, но върши отгоре на всичко и нещо крайно несъвместимо с ранга си и с общественото си положение — превръща се на общ градинарски работник! Плеви и прекопава занемарената гарова градинка…

Ако това не са неравенства и несъвместимости, другарю редактор, здраве му кажете!

В 5 ч. заводският джип е поправен най-после и шофьорът му, изпълнявайки моята заповед, тръгва да вземе от гара Н майстора Юли Евтимов. На гара Н Юли Евтимов, тоест Юлиян Евтимов, пита любезно шофьора: «Мога ли да седна на предната седалка, до вас?» Шофьорът, човек припрян и ядосан от дългото бавене, отговаря: «Седни на майната си, където щеш, все ми е едно!» Юли, тоест директорът Юлиян Евтимов, кротко се усмихва и отвръща; «Благодаря, ще седна на задната седалка!» И се настанява на задната седалка.