Андрей Гуляшки: Чудакът

Здесь есть возможность читать онлайн «Андрей Гуляшки: Чудакът» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. год выпуска: 1986, категория: Современная проза / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Андрей Гуляшки Чудакът
  • Название:
    Чудакът
  • Автор:
  • Издательство:
    Изд. «Български писател»
  • Жанр:
    Современная проза / на болгарском языке
  • Год:
    1986
  • Язык:
    Болгарский
  • Рейтинг книги:
    5 / 5
  • Ваша оценка:
    • 100
    • 1
    • 2
    • 3
    • 4
    • 5
  • Избранное:
    Добавить книгу в закладки

Чудакът: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Чудакът»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Андрей Гуляшки: другие книги автора


Кто написал Чудакът? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Чудакът — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система автоматического сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Чудакът», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Не бойтесь закрыть страницу, как только Вы зайдёте на неё снова — увидите то же место, на котором закончили чтение.

Андрей Гуляшки

Чудакът

Командировъчно писмо

Дава се настоящето на Продан Протопопов, литературен редактор при списание «Алгоритъм», София, в уверение на това, че същият се командирова в град Н, за да проучи дейността на доктора на физико-математическите науки, инж. Юлиян Евтимов, бивш генерален директор на Завода за преработване на цветни метали (ЗПЦМ). А така също да събере материали и за другите служебни и неслужебни дейности на поменатия инж. Юлиян Евтимов, извършени по време на неговия престой в град Н. Умоляват се ръководителите на ЗПЦМ, обществените организации и частните лица, с които инж. Юлиян Евтимов е поддържал служебни и лични връзки, да оказват съдействие на нашия редактор Продан Протопопов.

София,

2 юли 198… г. Главен редактор (не се чете)[1]

От служебния редактор

В своята встъпителна бележка авторът уверява читателя, че е подреждал по хронологически принцип събраните от редактора Продан Протопопов ДОКУМЕНТИ. Смятам за свое задължение да поясня на читателя, че авторът борави в случая доста произволно с думата «документи». Според общоприетото гражданско тълкуване «документ» означава текст, съставен и издаден от учреждение — държавно, обществено или държавно-обществено. Документ може да бъде издаден и от частно лице, но за да има той правна сила, следва да бъде съответно заверен от УЧРЕЖДЕНИЕ — каквито са например нотариатът, министерствата, общините и т. н. В бележката си авторът нарича «документ» разказите на частни лица и свидетелствувания на хора, които не са облечени с юридическо правомощие. Аз обърнах внимание на автора върху тази съществена разлика, но той с присъщата на авторите пренебрежителност отказа да внесе каквито и да било допълнителни пояснения и поправки.

По-нататък, пак в същата си встъпителна бележка, авторът отваря дума за някои свои «коментари» и попълвания на «празнини». Общо взето, аз не възразявам срещу правото на автора да коментира и допълва текстове, но в редица случаи съм изразявал несъгласия и съм правил критични забележки. За съжаление спрямо споменатите мои несъгласия и критични забележки, особено при авторските текстове, авторът се отнесе с присъщата на авторите снизходителна усмивка. Ето защо, ако и читателите се отнесат резервирано към някои неща в тази книга, да не винят за това служебния редактор. Правата на служебния редактор за съжаление са крайно ограничени.

Все пак трябва да кажа, за да бъда докрай справедлив, че авторът се съгласи с някои мои граматични и правописни поправки.

Разкази от други хора за Юлиян

Разказ на железничаря

Моя милост, Михалаки Тодорчев Варадинов, началник на гара Н, вече се е изкачил до най-горните етажи на служебните години, откъдето се виждат долу, в ниското, закелавелите полянки на пенсионерския живот. Кой и как е измислил тази уж край на служебна възраст, не ми е известно, но за железничарите например не е бил прав. Старият железничар е като овехтелите локомотиви, дето комисията по движението е изписала за бракуване. Е, хубаво, изписала, ама докато дойде време за прибирането им в депото — годинка ли е, две ли са, а може и повече, — старият локомотив не стои на едно място, а си шета насам-натам, като ония припрени дядовци, дето не ги свърта вкъщи. Ту ще изпълнява маневри на някоя сточна гара, ще мести вагони от един коловоз на друг, ту ще тегли някоя композицийка с три каруци, примерно от гара Ръгни колец до завода за тухли при град Новградец. Вършат работа, не си поплюват на ръцете старите локомотиви, макар ставите им да скърцат и дробовете им да съскат като продрани мехове. Но спазват разписанието — святаята светих на железничарската работа, защото тъй са привикнали от деня, изпухкали в синевата първото си повесмо дим. Всеки човек, другарю, спазва разписанието за собствените си работи, за общите работи не го е твърде еня. А железницата всякак гледа да служи на общите работи, затуй хората трябва да свалят шапки, когато една машина потегли по релсите за последен път.

Какъв ли не съм бивал през дългата си служба по железниците! И огняр съм бил първоначално, и машинист на маневрен локомотив, който тегли три каруци от Ръгни колец до Новградец и обратно. И сетне пришпорвах и паротурбинни локомотиви, теглени от по две хиляди бесни коня, едни черни стоманени чудовища, дето децата треска ги тресеше, колчем ги видеха за пръв път. Туй беше в най-силните ми години. После възседнах дизели и електрички, удобна и лесна работа, с бяла престилка да влезеш в кабинките им — ще излезеш оттам чистичък като аптекар. На такива съвременни машини може и една оправна жена да държи юздите, стига да й се не вие свят и да не й се доспива. Къде може да се сравнява например една електричка с по-раншната паротурбинна хала! С оня ми ти тежък ричаг и една зейнала уста, из която изхвърчаха по сто огнени дявола наведнъж. От такива машини, казвам ти, излизах черен като арапин, миришех на кюмюр и жежка грес толкова, че дори жена ми бърчеше нос, макар да се миех със сапун за избелване на пране и да се мажех с по една шепа одеколон марка «Ориган».

Читать дальше

Похожие книги на «Чудакът»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Чудакът» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Отзывы о книге «Чудакът»

Обсуждение, отзывы о книге «Чудакът» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.