Чак Хоган - Заразата

По-внимателният оглед разколеба диагнозата й. Зениците на Редфърн бяха мъртвешки черни, бялото на очите му беше налято с кръв. Устата му зееше странно разчекната, сякаш челюстта му се бе откачила. Освен това той излъчваше топлина, невероятна топлина, която нямаше нищо общо с температурата при една нормална естествена треска.

— Капитан Редфърн! — закрещя му тя в усилието си да го измъкне от това състояние. Той запристъпва към нея. Погледът в бездушните му очи беше като на прегладнял хищник. Отпуснат на пода, Джим не помръдваше. Редфърн очевидно беше агресивен и на Нора отчаяно й се прищя да разполага с оръжие. Озърна се бързо наоколо и видя само болничния телефон с кода 555 за тревога.

Сграбчи слушалката от стената и едва успя да я стисне в ръката си, когато Редфърн нападна и я събори на пода. Нора продължи да стиска слушалката дори когато кабелът на телефона се изтръгна от стената. С невероятна сила, като побеснял, Редфърн притисна ръцете й в излъскания под. Лицето му се изпъна, гърлото му се загърчи и тя си помисли, че се кани да повърне отгоре й.

Нора пищеше, когато Еф влетя от стълбищната врата. Блъсна се с цялата си тежест върху тялото на Редфърн и успя да го изтласка от нея. Докато се изправяше, изпъна предупредително ръка към просналия се на пода пациент.

— Чакай…

От устата на мъжа се процеди съсък. Не змийски, а гърлен. Погледът в черните му очи зееше празен и бездушен, докато устата му се разтваряше в усмивка. Или поне в началото гримасата на лицето му заприлича на усмивка… само че устата му продължи да се разтваря и разтваря…

Челюстта му провисна надолу и отвътре с гърч се показа нещо розово и месесто, но не беше езикът му. Беше нещо по-дълго, по-мускулесто и възлесто, и… се гърчеше. Все едно, че беше глътнал жива сепия и едно от пипалата й продължаваше да се върти отчаяно в устата му.

Еф отскочи назад. Подпря се на стойката му със системите, за да не падне, а след това я обърна и замушка с нея напред като с остен, за да задържи Редфърн и онова в устата му далече от себе си. Редфърн докопа другия край на стоманената стойка, а след това нещото в устата му се изстреля навън. Разтегли се до почти двата метра разстояние между двамата и Еф успя да се завърти настрани в последния миг. Чу изплющяването, когато краят на израстъка във форма на тясно мускулесто жило се блъсна в стената. Редфърн запокити стойката настрани. Тя се прекърши на две и Еф отлетя заедно с нея в съседната стая, където се строполи по гръб.

Пилотът нахлу след него, все още с ненаситния глад в черните си кървясали очи. Еф отчаяно затърси с поглед наоколо нещо, което да му помогне да го задържи по-далече от себе си. Успя да зърне само един трепан 8върху някаква табла на рафта. Острието забръмча на бързи обороти като перка на хеликоптер. Редфърн пристъпи напред. Жилото в устата му почти се беше прибрало, но продължаваше да се полюшва навън с торбичките плът, пулсиращи от двете му страни. Преди да успее да го изстреля отново, Еф се опита да го посече.

Не улучи и сряза къс месо от шията на пилота. Блъвна бяла кръв, същата като тази, която беше видял в моргата. Не запръска като от прерязана артерия, вместо това се застича по гърдите му. Еф пусна трепана преди въртящите се остриета да го оплискат с веществото. Редфърн посегна към врата му, а Еф докопа най-близкия тежък предмет, който му попадна. Оказа се пожарогасител. Удари с плоското му дъно лицето на противника си. Целеше се основно в отвратителното жило, подаващо се от устата му. Цапардоса го още два пъти с все сила. При последния удар главата на Редфърн изпращя назад и гръбнакът му силно изпука.

Пилотът рухна на пода и тялото му се отпусна. Еф захвърли пожарогасителя, залитна назад и се загледа ужасен в стореното от него.

Нора нахлу вътре със счупената метална стойка в ръце, но видя простряния на пода Редфърн. Пусна я и затича към Еф. Той протегна ръце и я задържа в прегръдката си.

— Добре ли си?

Притиснала устата си с ръка, тя кимна и посочи към пилота. Еф погледна натам и видя гърчещите се червеи, които изпълзяваха от шията му. Червени, сякаш налети с кръв червеи, които се изсипваха от ранения врат подобно на хлебарки, бягащи от стая, когато някой е запалил осветлението. Еф и Нора заотстъпваха към отворената врата.

— Какво, по дяволите, стана току-що? — промълви Еф.

Нора свали ръка от устата си.

— Господин Пиявица — тихо отвърна тя.

Чуха стенанието на Джим в коридора и затичаха, за да се погрижат за него.