Людмила Улицка - Сонечка. Бедни роднини

С помощта на Гаврилин Роберт Викторович подреждаше мебелите. Всяко нещо упорито се съпротивляваше, не искаше да се настани на отреденото място, всичко стърчеше с неудобни ъгли, навсякъде липсваха някакви сантиметри. Роберт Викторович се принуди да откове прага, за да вкара съвсем малкия им еднокрилен гардероб в направената за целта ниша. Таня само дето не плачеше над окованата ракла с изгърбен капак, която рискуваше изобщо да не се впише в новия дом.

В стаята до преходната Соня нареди да се сложат Таниният диван и Ясиното легло и каза:

— Това ще ви е моминската стая.

Яся, поканена от Сонечка да помага за пренасянето, наостри уши. Не можеше да разбере какво става. Но и не беше вече важно. Тя не държеше на тази къща, а на съвсем друго. Сега й се струваше, че здраво държи най-важното в ръцете си.

Сонечка извади отнякъде голяма кафява чанта, измъкна от нея вълшебна покривка със салфетки, студени кюфтета и ледена лятна супа в термос.

Тя все така сипваше в чинията на Яся най-хубавото. Яся благодарно се усмихваше. Сонечка я учудваше. „А може да е просто някаква хитруша“ — предполагаше с известно усилие. Но в душата си знаеше, че не е.

И внезапно насред обяда Таня вдигна лакти и се захлупи, разрида се, тръскайки коси и гърди, после изпадна в истеричен смях, а когато пристъпът внезапно свърши, тя, още мокра от сълзите и излятата върху нея вода, заяви, че незабавно заминава за Питер.

Яся я отведе в новообявената моминска стая, която нямаше никога да приюти целомъдрени деви. Те се пъхнаха в Ясиното легло. Яся свали ластика от конската опашка на темето си и двете се помириха, като се галеха взаимно по косите.

Но Таня не промени решението си и същата вечер замина при своя бард, пушача на сладникава трева.

Роберт Викторович с Гаврилин и Яся потеглиха към Масловка и отпратила всички домашни, Сонечка още първата вечер в Лихобори остана сама. С тъга се замисли за разпадналия се живот, за внезапната си самота, после си легна на незастлания диван в преходната стая, извади от превързан куп книги случайно Шилер и до сутринта чете — кой ли не би се приспал с такова четиво! — „Валенщайн“, потънала в литературната наркоза на младостта си.

Противно на предположението й Роберт Викторович нямаше никакво намерение да я изостави. Той непременно идваше в Лихобори всяка събота и по един-два пъти през седмицата, пристигаше с кротката Яся и докато тя с копринено шумолене се занимаваше с нещо в моминската стая, ровеше в Танини и свои парцалки и бележки, той смени первазите на прозорците с по-широки, закрепи рафтовете, сряза стелажа и направи от него два, закачи Танините портрети.

Те вечеряха в съседната стая, която се водеше Сонина. Малко си говореха за Таня, която цял месец вече беше в Питер и все отлагаше връщането си в омразното Лихобори.

Лягаха си рано. Яся — в моминската стая, Роберт Викторович — в отредената му самостоятелна стая до входната врата, а Сонечка тежко се захлупваше на дивана и заспивайки, се радваше, че Роберт е тук зад тънката стена отдясно, а стройната красива Ясенка — отляво. Жалко само, че я няма Танечка…

Сутринта Сонечка сипваше в буркани вчерашната салата, кюфтетата, елдената каша, подреждаше ги в кафявата чанта и ги даваше на Яся.

— Благодаря, лельо Соня — свеждаше очи Яся.

На рождения ден на Александър Иванович Роберт Викторович каза на Соня да дойде в ателието, за да отидат заедно. Това беше първото им семейно излизане. Александър Иванович, девственик и монах по рождение, който никога не беше забелязван да флиртува с дами и поради това беше подозиран от доброжелателната общественост в някакви по-интересни грехове, единствен от цялата компания възприе триото като съвсем естествено.

Останалите гости, особено творческите дами, обсъждаха сладострастно на групички създалия се триъгълник, кипнали като тесто в нощви. Рижата истеричава Магдалина така се изтерза заради Сонечка, че я хвана мигрена. Но съвсем безсмислено. Соня се радваше, че Роберт я е взел с тях, тя се гордееше с верността, която в очите й той беше проявил към нея, старата и грозна жена, и се възхищаваше от красотата на Яся.

По молба на Александър Иванович Сонечка помагаше за сервирането, поднасяше на гостите купешките храни и без да забравя за вечните стомашни проблеми на Яся, й пошепваше на ухо:

— Тези сарми ми понамирисват, миличко… Внимавай…

Някои дами бяха готови да я обвинят в неискреност — тя прекалено добре изглеждаше в тази очевидно неприлична комбинация; други искаха да й изразят съболезнования, да порицаят Роберт Викторович. Но това не беше възможно, защото те се държаха по семейному и седяха на масата в домашния си триъгълник: Роберт Викторович в средата, отдясно Сонечка половин глава над него, отляво Ясенка сияеше с белотата си и малкия островръх брилянт на пръста.