Людмила Улицка - Сонечка. Бедни роднини

И за тези десет минути, докато се прибере, тя осъзна, че седемнайсетте години на щастливия й брак са приключили, нищо не й принадлежи, нито Роберт Викторович — а кога и на кого ли е принадлежал? — нито Таня, която е съвсем друга, на баща си ли, на дядо си ли, но не е от нейната плаха порода, нито къщата, чиито въздишки и пъшкане чувстваше нощем, както старците чувстват все по-отчужденото си с годините тяло… „Колко е справедливо, че с него ще бъде тази млада красавица, нежна и деликатна, тя му е равна в цялата си изключителност и необикновеност, колко мъдро направи животът, че на стари години му дари това чудо, което отново го накара да се върне към главното в себе си, към същността си на художник…“ — мислеше си Соня.

Абсолютно опустошена, лека, с прозрачен звън в ушите, тя влезе в стаята си, взе първата попаднала й книга и си легна. Отвори я насред текста. Оказа се „Господарката селянка“ [9] Пушкин, по прев. на Симеон Владимиров. — Б. пр. . Лиза тъкмо влизаше в гостната, белосана до ушите, гримирана повече от самата мис Джаксън. Алексей Берестов играеше ролята на разсеян и замислен; и от тези страници я лъхна тихото щастие на съвършеното слово и истинското благородство…

Кой ден вече събираха багажа. Сонечка правеше вързопи, тъпчеше големи кашони от цигари с тенджери и дрехи и пребиваваше в странно тържествено настроение: струваше й се, че погребва изживения живот и във всяка опакована кутия са прибрани щастливите й минути, дни, нощи и години, тя галеше с нежност тези картонени ковчези.

Таня в мърляв вид се мотаеше като в унес из къщата, удряше се в мебелите, които бяха напуснали обичайните си места и сякаш бяха придобили самостоятелна подвижност. Вратите на гардеробите внезапно се отваряха от само себе си, столовете я спъваха.

Не помагаше на майка си. Отдадена единствено на своите изживявания, тя беше затънала в дълбоко отвращение към всичко, което се случваше в къщата.

Имаше още нещо, което дълбоко я потискаше: затворено момиче с неумел изказ по това време, тя вадеше пред Яся заплетената си душа до последната й заврънкулка и Яся с умното си мълчание се оказа посвоему единствен неин събеседник, който приемаше плитководните й, общо взето, изживявания с такава плодотворна за Таня доброжелателна неутралност, че в тези разговори, които по-скоро бяха монолози, Таня се научи да формулира мислите си, да използва мигновено образното слово, и това й доставяше огромно удоволствие.

Другите й приятели — гавраджията Альоша, който преобръщаше всичко на този свят, и Володя с океанския талант, всепоглъщащата памет и плътно натъпкани с нейна помощ сведения за всичко на света, насилствено я въвличаха в собствените си съблазнителни светове, само Яся й оставяше възможността самостоятелно да мисли, да разсъждава гласно, опипом да открива онези детайли, от които човек естествено създава първоначалната схема за идното развитие на цялата бъдеща шарка на живота. Именно това пораждаше Таниното чувство за огромна близост с Яся и смътна благодарност.

В някакво рядко просветление на самоувлечението си Таня забеляза, че Яся има някакъв свой отделен живот. Ала всички опити да надникне в това забранено пространство на нейните дневни — не училищни и не домашни — часове срещаха нежно и уклончиво мълчание или неопределени думи. Първата възможна версия — за тайна връзка — изправи Таня пред парещия въпрос: кой е той?

Този въпрос намери отговора си най-случайно. Таня налетя на баща си и Яся близо до метрото и стана незабелязана свидетелка на абсолютно невъзможна сцена: те вървяха, ближеха сладолед и се смееха. Сладоледът се стичаше на гъст капчук и Роберт Викторович избърса от бузата на Яся бялото лепкаво петно с такова движение на пръстите, че Таня, велик спец по докосванията, потръпна от някакво ново, досега непознато чувство на ревност.

Нито съпружеските интереси на майка й, нито някакви морални аргументи абсолютно не я обезпокоиха. Възмути я само едно — подлото прикриване на този флирт, безинтересен отвсякъде за Таня…

Направи й сцена. Яся, вътрешно отдавна готова за някакъв вид разобличаване, незабавно си събра нещата и се изпари от къщата, оставила Таня да тъне в недоумение и мъка. Беше си въобразявала, че отношенията им с Яся са много по-важни от всякакви любовни връзки…

Роберт Викторович междувременно разглобяваше стелажа, който лично беше направил, и отначало дори не забеляза Ясиното отсъствие. И ето че накрая дойде денят, в който изнесоха багажа. На светлината на яркия летен ден напуканите мебели, толкова уютни и привични, купувани доста страстно от Преображенския пазар, изглеждаха съвсем мизерно. Натовариха всичко на закрит камион и откараха покъщнината в потискащото Лихобори, в неудобно тристайно жилище, където всичко, абсолютно всичко беше унизително мизерно: тънките стени, миниатюрната кухня, тясна за Соня в лактите, недоносената баня.