Людмила Улицкая: Сонечка. Бедни роднини

После песнопението завърши, пак заговори свещеникът, малко попя хорът, после целият храм запя „Отче наш“, Зинаида я знаеше, защото майка й я беше научила на тази молитва. Но беше много задушно, тясно, хората сякаш не бяха отделни, а като едно грамадно същество, събрано от различни трепкащи капки, Зинаида усещаше как всичко се превръща в гъста мъгла, но не влажна, а дъхава, медена. Пламъците на свещите като че ли се стопиха във въздуха, всичко стана сладко, сънливо, целият живот навън изчезна, стопи се като локва с разноцветни мазни отблясъци, а тукашният, златист, се сгъстяваше и стана накрая плътен като тялото й, тя се откъсна от земята и се заиздига между златните стълбове, арки и трепкащи нимби, а гъстият въздух, който докосваше с ръка, я милваше благосклонно…

Не беше забелязала, че отдавна вече седи на широка и удобна пейка заедно с другите, изобщо не помнеше кой я е настанил тук. На пейката я намери Катя.

— Какво става, не те пъдят вече, нали? — приведе се към нея Катя.

— Не, не ме пъдят — светна цяла Зинаида.

— Добре. — Катя потегли, после се обърна и попита: — Събра ли нещо? Да тръгваме?

И двете излязоха заедно, Зинаида с разлюшканата си плът и Катя — като чепато сухо дърво.

— Да идем у вас — предложи Катя и Зинаида се зарадва: никой не беше стъпвал на гости у тях освен леля Паша, сестрата на майка й.

По пътя Зинаида купи хляб и сладолед — много. Сега, след смъртта на майка си, ядеше на корем и се беше пристрастила към сладоледа. Майка й не даваше да яде сладолед: прекалено е сладко за теб! А сега Зинаида се заслаждаше на воля.

У тях Катя огледа навсякъде е остро око, дори като че ли подуши въздуха, забеляза немития под и каза:

— И аз не мога да се прегъна като хората, мия пода пълзешком. Лягам по корем и пълзя назад. Да ти измия ли?

Зинаида се притесни от предложението й, а и защо? И така става. Катя надзърна в другата стая след преходната. Зина не беше влизала в нея от смъртта на майка си, нямаше работа там. Докато Катя разглеждаше, Зинаида приготви ядене: надроби в емайлирана паница варени картофи и топено сирене, наля кисело мляко. Сама си беше измислила тази гозба, харесваше й, супа и второ едновременно и няма нужда от готвене. Така дробеше каквото имаше и ставаше вкусно. Храненето много я успокояваше. Само докато дъвчеше, се чувстваше добре. Щом глътнеше храната, сякаш голям звяр се размърдваше в корема й и настояваше: още, още!

Седнаха да ядат, но Катя скочи с едната патерица — Зинаида видя, че без патерица Катя изобщо не можеше да ходи, веднага падаше, — изнесе се до антрето и се върна с износената си жакардова чанта, щракна звънко закопчалката, извади четвъртинка водка и я сложи на масата.

— За празник не е забранено — каза наставнически, но Зинаида изобщо не възнамеряваше да забранява. Тя потърси стъклени чашки, не намери, извади чаши за кафе. Катя смръщи късия си нос: — Дай тогава водни чаши.

Зина донесе две водни чаши и раздели попарата в две супени чинии. Катя изчопли с дебел нокът капсулата на бутилката, наля я в чашите. Зина ахна — тя не пиеше водка.

— Много ли ти е? — учуди се Катя. — Ако не щеш, недей — позволи снизходително, чукна с чашата си нейната, каза: „С Бога напред, Зина“, прекръсти се и ливна водката в зиналата си редкозъба уста.

Зина помириса своята чаша, отпи малка глътка — не й хареса вкусът и й одра гърлото.

Катя бързо изяде попарата, хапна и сладолед — малко, без голямо удоволствие. Изчака, докато Зинаида оближе обвивката, раздигна чиниите и ги остави в мивката, многозначително каза:

— Така.

Зинаида вдигна леко омазаното си със сладолед лице и се приготви да слуша, отворила уста.

— Иди се измий! — каза Катя, но Зина не отиде да се мие, а си обърса устата с кърпа — стига й толкова. И Катя започна: — Така, Зина, виж какво искам да ти кажа — гласът й звучеше тържествено и многообещаващо. — Майка ти е умряла, ти самата не си много умна (Зина закима, точно така). Освен това си болна — отсече Катя. — Много добре си направила, че дойде пред храма. Но защо дойде? — Катиният въпрос не изискваше отговор. — Дошла си да просиш. Много правилно. Там проси сума народ. Повечето са си просяци. Това е фасулска работа. От теб, Зина, искам да станеш истинска беднячка, а не просякиня.

„Никога не мога да съм като Катя — възхити се наум Зинаида от новата си приятелка. — Какъв глас има само, ту силен, когато скастри бабичките, ту детски, звънлив — когато запя в храма…“

А Катя продължи: