Людмила Улицкая - Искрено ваш Шурик

— Леле-леле-леле, каква красота! — възхити се чичо Арам, който в онези години далеч не беше стар — на петдесетина.

— Но не давам да пипате. Имам гъдел — каза Валерия и си облече сутиена и блузката.

Оттогава той започна да я уважава още повече и никога повече не я помоли за нещо такова. На съседката си Катя Толстова, когато тя започна да му досажда със съвсем необоснована в случая ревност — тя имаше стари и както смяташе, не безпочвени планове по отношение на съседа си, — веднъж каза:

— Имаше само едно момиче, за което бих се оженил. Но тя е куца, разбираш ли, а аз не мога да се оженя за куца жена. Хората ще ме гледат и ще ме сочат: вижте го Арам с неговата куца жена. А аз не мога, имам си гордост.

В края на последния сезон Арам уши на Валерия зимни боти, кафяви, с фина козина отвътре, с катарама и тънка лентичка под катарамата, та закопчалката да не убива. И този сезон, макар че зимата беше вече в разгара си, тя не носеше новите си боти — от третия месец на бременността настаниха Валерия в клиника за задържане и същевременно я обработваха, че не бивало да ражда, че нямало да може да роди сама, трябвало с цезарово сечение. И което било много по-важно, по време на бременността детето изсмуквало от майката такова количество калций, че нейните нещастни кости можели да се декалцират, тазобедрените й стави можело да не издържат и тя щяла да остане за цял живот без крака. Пък и не било сигурно, че ще може да запази плода.

Валерия само се усмихваше и държеше на своето: разчиташе на уговорката си с Господ Бог — беше му обещала, ако й даде дете, занапред да не съгрешава и удържаше думата си — веднага преустанови срещите си с младия си любовник и сега напълно разчиташе на почтеното поведение на Господ Бог. Ето защо не искаше и да чуе за аборт, колкото и да я стряскаха лекарите с тежки последствия, само се усмихваше — понякога добродушно, понякога присмехулно, а понякога и просто като същинска идиотка.

Лежа два месеца, после я изписаха, но й препоръчаха да остане на легло. Коремът й растеше много бързо. При някои жени и след петия месец нищо не се забелязва, а при Валерия топката растеше досами гърдите й. Все й се искаше да излезе да се разходи. Обади се на една приятелка, тя дойде веднага и я изведе на разходка. Беше люта зима, новите боти, които едва намъкна на отеклите си крака, й стискаха и краката й веднага премръзнаха. Валерия се обади на Арам, каза му, че ланшните боти са й тесни, дали не може да се поразширят.

— Защо да не може? За теб всичко може. Идвай!

Тя отиде с приятелката си и й каза да я чака в таксито. Влезе в стайчето на Арам с огромния си кожух с корема напред. Още не си бе съблякла кожуха, когато той забеляза. Избухна в смях, разбъбри се. Помоли да пипне корема й.

— Ах, браво на тебе, Адамовна! Пак си се омъжила! Пак за друг, а не за мене!

Валерия реши да не огорчава Арам, нека си мисли, че се е омъжила…

Развърза пакета с новите боти и ги сложи на масата.

— Защо ми показваш ботите, сякаш не съм ги виждал! Краката си покажи!

Тя седна на пейката, Арам се наведе, развърза старите боти и измъкна от тях подпухналите ходила. Като лекар ги бодна с пръст.

После заразглежда от всички страни новите боти — мачкаше ги, разтегляше ги с ръка, обмисляше как да ги направи по-свободни за краката.

— Адамовна! Ще ти ги разтегля, а тук, от горе, ще сваля малко от кожата. Ще бъдат топли, няма да забележиш. Когато разхождаш детенцето, ще ти трябват топли боти. И ще си останат топли. Обади ми се след една седмица и ела да си ги вземеш. Дай да те целуна.

И се разделиха. Но не за седмица, а за повече. Валерия се разболя от ангина, може да не беше истинска ангина, но гърлото я болеше и тя не искаше да излиза от къщи. Непрекъснато около нея имаше приятелки — сменяха се край разкошното й легло. Валерия лежеше сред възглавници, облечена и гримирана като за празник. И наистина за нея всичко това беше празник. Бременността вече клонеше към шестия месец, момиченцето мърдаше в корема й, живееше там, сърцето му тупкаше и това я изпълваше с такова щастие и благодарност, че от радост дори се будеше нощем, сядаше в леглото, палеше свещичка в червения свещник пред разпятието на Беата, изработено от слонова кост, и се молеше, докато се умореше и заспеше.

Преди Нова година студовете понамаляха и се отвори най-хубавото зимно време: ясно, сухо, снегът грее, скърца под краката, въздухът мирише на прясна краставичка. Една сутрин, след като погледна през прозореца, Валерия реши да се поразходи и се сети за обувките. Звънна на Арам. Той й каза обидено: отдавна съм ги направил, защо не идваш?