Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

— Да, това знаем и сме Ви благодарни.

— Чаках да се разберете с Германия, а то Русия се разбра… Ние, малките държави, чакахме да видим в днешни времена пример от големите, как вие разрешавате въпросите. За голямо съжаление аз съм в недоумение от това, което става, и особено от поведението на Англия към нас. Англичанското народ са… (тук той прави една прекрасна характеристика на Англия и английската империя). Ние може да се възхищаваме, но не може малките да й подражаваме. (Прави характеристика и на германците.) Англичаните бавно се вдигат, но като почнат нещо, не оставят, докато го не унищожат. Германците са по-ъглести, тромави като личности, но като цяло са дейни, послушни и пр. Бъдещето е във вашето разбиране. Защо да се унищожавате взаимно. Това ви говорих миналата година. Сега какво е крив моят народ, че не иска да се намеси на страната, където отидоха тия, които го ограбиха? При това ние заявихме най-платонически за нашите искания, без да правим повече въпрос. Не ви ли съветвах по-рано да натиснете Румъния, за да ни даде Добруджа. Това беше много по-лесно по-рано. Сега е по-трудно. Може би това ще бъде по-лесно после, но ние нищо не сме направили, за да смутим мира. Ние, които страдахме достатъчно във войните, искаме сега да бъдем неутрални и чакаме вие големите да се разберете и да ни помогнете да уредим и ние нашите работи.

В тоя дух царят е говорил хубаво и логично аргументирано. Радвах се, че е можал така да отстои каузата на България. После говорихме върху други въпроси. Оплака ми се от царицата, че станала причина детето да плаче поради въпроса, кога да чете молитвата и коя. Казах му да остави детето свободно. Говорих му и върху него самия да се не колебае вътрешно, че разбирам защо скита по манастири и черкви, но да остави това колебание. Външно нека се държи както иска, но да знае, че докато има контакт с божественото, ще има и резултати. После му заговорих вече и за назначаванията на д-р. Боев и алармата, че е дъновист, че трябва да тури край на този начин на борение с честните хора. Посочих му преписката за Пращилов и анонимните доноси, въз основа на които е уволнен, и че е време, когато му говорят за дъновисти, да пита нас, ние ще му кажем кой какъв е. Ще дойде време, че ще целуват земята, по която сме ходили.

— Ние не искаме от Вас помощ или закрила, но справедливо отнасяне с нещата, защото после пак Вие ще страдате от тия несправедливости.

— Зная това — каза той. — Сега и ти ме наоножда.

— А, пардон — казах му, смеящ се — с подобни работи не се занимавам. Говоря за това, от което утре може да страдаш. Има неща, които трябва да се променят. Докога ще държиш това старопиталище около тебе? Защо не ги смениш с по-млади и дейни хора?

Той обеща и започна да ми говори за оръжието, че от месец било изпратено и никой не се загрижил да го потърси и сърбите го забутали. Хитлер отказал да даде подводниците засега, а когато благоволел.

— Аз лакей ли съм му? Ние трябва да приберем каквото може, но министрите спят. Дойдох тук, разтърсих ги и работата тръгна. Но Кьосето спи.

— А Вие какво искате да прави, да танцува ли сега. Стига да знае да мълчи — и то е добро. Сега трябва да се мълчи и чака. Кой каза, че спи Генчев, пращах и за вагоните и за други работи да му каже, а той въздъхвал и му казвал, че с тая камара не може да работи и пр.

— И Вие вярвате на Генчев, след като толкова пъти Ви лъга? Още повече че той сега е с Луков. Да, това се уверих, като му казах, че се отложи конгресът на Нюрнберг и Луков остана, а той побърза да каже, че пак щял да отиде. Той мене не може да ме излъже, но затова пък Ви настройва срещу хората. Знаете ли с каква тайфа сте заобиколени и Вие, както Хитлер, Сталин и др. Те и мен биха изяли, но добре че разбраха, че не искам местата им или пари.

— Да, това е така — каза царят. — Ами какво да правя?

— Трябва да внимавате, защото ни предстоят социални борби. Сега, когато Русия се вдига отново на хоризонта, ние не можем да останем с тия колективни договори, които предполагат интегрално консумиране на производството, което го няма, и това ще докара до улични конфликти. Трябва да се дойде до участието на работниците в печалбите, което прокарах още в 1918 година в инженерната работилница и което има отлични резултати. Вижте и Шумелов и му внушете тая идея, инак конфликтите ще дойдат до един опасен момент. Царят обеща да го види и говори. (За Генчев ми каза, че правел някакви апартаменти, с какви пари не знаел, и че забелязвал нещо, което не му харесвало в очите му, но и му казал, но той отказвал. Не ми вдъхва доверие, но го търпя заради това, че не е добре с жена ми, тя не може да го търпи…)