Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

— Не бойте се — казах му — докато те са големи страхливци, те могат да захапят само из за угла, а при това и Боев заслужава това място, което ще заеме. Против него са, защото няма да им позволи да си разиграват конете, както е било досега.

Заговорихме на тая тема. В туй време, като говорехме за камарата и Кьосето, мина един поп на кон. Царят, понеже бяхме близо до пътя, си наведе главата, докато мине, като четеше някакви молитви и плюеше и се буташе по мъдите, а аз се смеех и му казах:

— Не се бойте, те като духове са изгубили силата си и не могат да направят нищо лошо.

— А?!

— Да — казвам му — те трябваше да правят добро, но изгубиха знанието си, та сега и лошото не може да направят.

Минахме отново на разговора си. Чете ми доклади някои вътрешни, в които имаше доста тревога. Евреите закупували храна и пр. за идващите войни, но това няма да им се удаде и те няма да жертвуват толкова работи за една дреболия… Разговорът вървеше безсистемно към края. Често се връщахме на някои теми и ги разяснявахме. Личеше си, че Стойчо му е причинил много безпокойство. Започна да ме пита какво да прави и с Генчев, който се е заловил да ме спасява. Той е много лошо настроен (разбира се, срещу мен) и прави много работи, от които няма нужда.

— И по-рано Ви казах, че с Генчев съм готов да си разделя хапката, при това и на мен е услужвал, но като дойде за мнения, и той не мисли като мене и аз като него — тъй че сме квит. Но няма защо да бъдем врагове за това. Той трябва да бъде лишен от възможност за известно време да се меси в политиката от Ваше име, докато му станат известни работи ясни. После той и сам ще проумее колко ненавременни са били някои работи. Приказвахме и за Стефан владиката. Той се надяваше да се облегне на мен, за да победи тия, младите владици, каза царят, но аз не можах в тоя случай да му бъда много полезен. Оплака ми се от Калфов; английският посланик Рендел идвал и го питал няма ли да ходи някъде. Царят му казал, че при тия политически условия засега не мисли никъде да ходи, защото го е страх, че може някой да подхлъзне народа му и да станат нежелателни работи, а тоя народ е вече плащал достатъчно в миналото. Рендел останал недоволен и му казал още някои работи. Царят му възразил, че ако бяха уредили зимъс работата с Добруджа, сега нещата щяха да бъдат други.

— И тоя крал не е много умен — каза ми царят.

— Влезте в положението му — казах му аз. — Вие видяхте зор, но и неговото не беше малко. Пъдиха го веднъж, а сега, където тръгне, вика и престолонаследника, защото го е страх да не го намери наново възцарен.

— Вярно — каза царят — все със себе си го взима.

— Хубаво направихте, че го посрещнахте на гарата с почести. Това беше да им се покажете ние сме лоялни.

— Да, и аз мисля същото — каза царят.

— При това не забравяйте, че той схваща добре нашата кауза, не може да ни даде нищо, защото ще се обадят и маджарите, а при това неговото лошо лично положение — гонен веднъж, скаран с брат си, обича майка си и оная еврейка около него…

— Да — каза царят — вярно, че положението му е лошо.

— Ами че ние за една могила дервишка сме готови да правим война, колко повече пък той ако почне да раздава земята, ще го изпъдят.

Между другото предаде ми това, което Рендел е говорил с Калфов, и запитал Рендел царя:

„Какво има този човек с Вас, та така говори?“ 2.

„Знаете, той ми беше адютант — казал царят. — Имаше недоволство за един медал, който баща ми не беше му дал от 20 години, но аз го извиках, примирихме се, дадох му ордена, разцелувахме се даже и го смятам, че сме приятели.“ Лицето на Рендел изобрази омерзение, каза ми царят. Стар интригант, добави царят в отговор на опита ми да кажа нещо добро за Калфов.

Юрдан, който беше на пост, извести, че идват двама, и царят стана и отиде нагоре по пътеката. Мина Кирчев с едно селянче и замина нагоре; разбрах, че отива при мене. Царят се върна.

— Тоя беше или генерал, или професор.

— Кирчев — казвам.

— Кайзера значи — смее се той.

Продължихме разговора. Към 11 часа се разделихме. Върнах се в лагера и говорих на учителя това, което бях запомнил.

Царят ми каза, че сега царицата била много настроена срещу мен (вероятно от Генчев) и че искала да ме срещне да ми наговори, казах, че и това ще стане и че той мисли по-лесно ще се оправи. Царят призна, че сега е по-добре и че Надя сега е при нея. 130

На следния ден, 4.VIII., си прибрах багажа и се приготвих да си отивам. Учителят ме издебна на молитвения връх (аз мислех да му се не обаждам). И ми каза да гледам на 12-и т.м. да се върна, защото истинският събор тогава щял да стане, а после в града ще бъде само „така“. Казах му, че може и да остана.