Любомир Лулчев - Тайните на дворцовия живот (Дневник (1938–1944))

След като ми говори това, аз останах с една тъмна струя в душата си, защото от това разбрах колко дребнав ме мисли — за едно седалище стол да имам претенция, и то на гост!… След обеда, както си четях, при крака ми, левия, в палатката внезапно видях една пепелянка. Понеже бях бос, сепнах се и скочих, но много се разсърдих в себе си и извиках: „Дявол да те вземе, само ти липсваше тук.“ — Не успя да ме захапе, но аз я заклах с един трион с голям яд, а после ме беше срам самия мен за тая необяснима за самия мен злоба.

На другия ден дойде Христо Ловджията да ми каже да се срещнем с царя в Овнарско.

На 3. VIII. сутринта ние с Юрдан бяхме на уреченото място под Вада, чухме шум от автомобил, но го нямаше. Пратих Юрдан напред, а аз полегнах. По едно време чувам:

„Мечтаеш ли?“ — И видях царят да се приближава. Станах, отидохме настрана и седнахме да говорим. Почерпих го с една топла водица. После пи още една. Имах и една круша от учителя — разделихме я заедно и започна разговорът. Най-първо с царицата и нейните отношения с децата. После за едно писмо, което майка й е пратила за една тяхна роднина, луда, на която уж цар Фердинанд продал скъпоценностите и спрял пенсията. Той ми разправи подробно как седи работата, че причината не е баща му, и пр. и че по тоя повод той е накарал царицата да даде отговор и че тя е послушала. Също, че царицата се кара на детето, защо не ядело бързо. Казах му, че учителят казва, че който яде бързо, бързо умира.

Разказа ми за съня си, че два пъти сънувал, че все една змия иска да го ухапе — единия път змията била синя, но сѐ не могла да го ухапе — отървал се, втория път имало и друг човек при него. Като му казах за моята змия, той започна да ми разправя за нея около половин час подробности — как се казва и отровата й. „Чудна работа, гледай как сме свързани — аз я сънувах, а вие я убихте!“

Каза ми впечатленията си с осветяване на линията, когато можах да го чуя, говори с радиото и той призна, че е бил по-спокоен, но ми каза, че Кьосето е дезертирал, като чул, че депутатът Голев ще говори — избягал, та да бъде по-внимателен. Заговори ми за отношенията на Стойчо и ме запита какво да прави. По тоя въпрос говорихме дълго. Даде ми някои данни да чета, а също и за катастрофата с железниците, а после говорихме за мобилизацията, за турците и царят каза, че са съобщили в Лондон и Париж, че ако ги нападнат, ще се бранят. Ако беше се видял със Стойчо и най-тайно, пак нямаше да остане тайно и германците, които имат шпиони, нямаше да пуснат пак оръжието в България.

— Но сега той иска да се видим.

— Няма да бързаш. Щом е викал Костова, прати го, но да внимава, нищо да не се ангажира, само да слуша.

Оплака ми се, че Кьосето говорил против камарата и с това усложнявал работата.

— Този парламент изцяло работи добре — казах аз — и който откаже това, ще каже лъжа, но поотделно в състава му има много покварено и трябва да се избира доброто от лошото.

— Да, но кога и как? — каза царят.

— Предварително държавна програма, а после да се търси сгоден случай, без да се провокира.

На тая тема говорихме доста. Аз се обещах да кажа на Кьосето чрез Статев 128да престане с провокациите си (вчера 8.VIII. му казах това, защото Кьосето сам бе поръчал да дойде). Стойчо със своето отиване в Лондон внесе много смущения и в нас, и в другите. Казах му странично да му предаде, че това, макар да е една нетактичност, да гледа да я превърне в добро за държавата.

— Но как да се открие камарата?

— Има време и дотогава да се мисли, ако не избухне война.

— Не се бойте. Нови избори може да станат.

Тогава и стана дума и за Недев, че е идвал при мене горе на Рила.

— Да — казах му — идва за малко.

Той намери, че и Недев е малко наивен, защото не послушал съвета му да ангажира Министерския съвет с назначаването на Боев, а съм поел риска, и сега много се говорело и за мене и пр. Казах му, че Недев ни най-малко не е наивен, но в някои случаи се прави на такъв, защото не намира за умно (да) спори с глупави хора или за глупави работи, които времето в късо време ще докаже как седят. Той е много привързан и изпълнителен.

— Това видях и аз — каза царят.

— На него смело може да се облегнете. Той няма да излъже надеждите Ви. При това и учителят каза, че той е най-почтен и деен.

— А, тъй ли каза? — и ме накара да му повторя пак какво е казал учителят. Казах му да пусне указите за Радков и Боев.

— Но аз не исках да пада върху Вас, мене и Недев тая работа, ако ни атакуват, да бъде поне за нещо по-голямо, а нали знаете Батенберг го изгониха, загдето не даде медал на Бендерев… 129