Алберто Моравия - Чочарка

Здесь есть возможность читать онлайн «Алберто Моравия - Чочарка» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 1985, Издательство: «Народна култура», Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Чочарка: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Чочарка»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Две жени — майка и дъщеря — се лутат из пътищата на Италия, гонени от фашизма и войната, останали с два куфара багаж и с много надежди за бъдещето. Трагичната съдба на тези обикновени жени е извисила духовете им и ги е накарала да прозрат множество истини за света, за мира и за войната, за човешкото достойнство и низост, за гордостта и подлостта, за действителните стойности на тази земя.
Романът «Чочарка» на известния писател Алберто Моравия е един от най-силните антифашистки и антивоенни романи в италианската литература. Той е познат на българския читател и от филма, създаден по него, в който главната роля бе претворена великолепно от София Лорен.

Чочарка — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Чочарка», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Боже мой, Богородице, боже мой, Богородице…

Помислих, че е ранен, и в момента изпитах угризение от щастието си, че бях намерила Розета жива и здрава. Не ми е бил никога симпатичен, но все пак и той беше човек, а при това беше ни помагал, макар и от интерес. Очаквайки да го видя проснат на земята, потънал в кръв, аз се упътих по посока на гласа му. Намерих го в една малка пещера, свит като охлюв в черупката си, хванал главата си с ръце, да вика силно. Веднага разбрах, че няма никаква драскотина по него, само беше уплашен.

— Томазино… свърши вече… Какво правиш тук в тази дупка… да благодарим на бога, че останахме живи — казах му аз.

Той не ми отговори и продължи да реве:

— Боже мой, Богородице…

Учудена настоях:

— Хайде, излизай оттук, Томазино, да слизаме вече, че ще стане късно!

— Аз не мърдам оттук — отвърна той.

— Защо, да не искаш да останеш тук?

— Долу няма да сляза — продължи той, — ще се кача горе в планината, колкото мога по-високо, ще се скрия в някоя дълбока пещера под земята и ще остана там… за мен вече свърши…

— А търговията?

— По дяволите търговията!

Като го чух, че праща по дяволите търговията, заради която дотогава беше излагал живота си на опасности, разбрах, че говори сериозно и нямаше смисъл да настоявам повече. Въпреки това го помолих:

— Поне ни придружи до долу… можеш да бъдеш сигурен, че днес самолетите няма вече да се върнат.

— Вие идете, аз не мърдам оттук.

И започна отново да трепери и да призовава Богородица. Тогава се сбогувах и продължих надолу по пътеката, по посока към долината.

Слязохме и там, в края на портокаловите гори, намерихме една блиндирана германска кола, замаскирана с портокалови клони, и седем-осем германци, които готвеха, а един от тях, седнал под едно дърво, свиреше на акордеон. Всички бяха млади, остригани до голо, с бледи и подути лица, покрити с белези от рани. Били в Русия, преди да дойдат във Фонди, а там, както разказаха, войната била сто пъти по-лоша, отколкото в Италия. Аз ги познавах, защото и друг път бях правила размяна на яйца за хляб. Още отдалеч повдигнах кошничката и им я показах. Хармонистът спря свиренето, отиде до палатката и излезе д един войнишки хляб от килограм. Доближихме и той, без да ни поглежда в лицата, държейки хляба малко встрани, сякаш се страхуваше, че ще му го грабна, отмахна с другата си ръка листата, които покриваха яйцата, и ги преброи на немски от едно до осем. Недоволен, той взе едно от тях и го разклати до ухото си, за да провери дали е прясно.

— Яйцата са пресни — казах аз, — бъди спокоен, не се съмнявай! Ние рискувахме живота си, за да донесем яйцата дотук. Днес би трябвало да ни дадеш два хляба вместо един.

Той не разбираше и на лицето му се появи въпросително изражение. Тогава посочих небето и направих жест, за да напомня падане на бомби, като му казах: «Бум, бум…», за да обясня взривовете.

Той разбра най-после и каза само една дума: «Капут», която те повтаряха много често и която означаваше, както ми беше обяснил Микеле, «поразени». Разбрах тогава, че говори за сваления самолет, и отговорих:

— За един, който ще свалите, ще дойдат сто… ако бях на ваше място, бих престанала да воювам и бих се завърнала в Германия… така ще е по-добре за всички — за вас и за нас…

Този път той не каза нищо, защото отново не ме разбра, и ми подаде хляба, като взе яйцата със знак, като да каже: «Ела пак, ще направим отново замяна.» Сбогувахме се и се упътихме отново по пътеката към Сант Еуфемия.

Същият ден Томазино избяга горе, над Сант Еуфемия, където беше семейството му. На следната сутрин изпратил един селянин с две мулета да вземе всичкия му багаж, включително дюшеци и пружини, от къщата му във Фонди и да го занесе горе на върха на планината. Но къщата, където настанил семейството си, не му се видяла достатъчно сигурна и на следващия ден се пренесе с жена си и децата си в една пещера точно под самия връх. Това бе широка и висока пещера, чийто отвор не можеше да се види отвън, защото бе покрит с дървета и храсти. Над нея се издигаше огромна сива скала във форма на конус и толкова висока, че се виждаше добре и от долината на Фонди. Покривът на пещерата биваше висок сигурно няколко десетки метра все твърда скала. И така, Томазино се настани със семейството си в тази пещера, в която преди много години се криели разбойници. Вие ще помислите, че се беше успокоил вече и считаше, че се намира на сигурно място. Не, той беше все така уплашен и този страх бе, тъй да се каже, влязъл в кръвта му. Въпреки солидното скривалище той по цял ден трепереше от глава до пети, стоеше облегнат ту тук, ту там, завил глава и рамене с одеало, като непрекъснато повтаряше: «Зле съм, зле съм…» със слаб, хленчещ глас. Отказваше да се храни, не спеше и очевидно от ден на ден се топеше като свещ.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Чочарка»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Чочарка» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Алберто Васкес-Фигероа
libcat.ru: книга без обложки
Алберт Гурулев
Алберто Моравия - Нови римски разкази
Алберто Моравия
Альберто Моравиа - Чочара
Альберто Моравиа
libcat.ru: книга без обложки
Альберто Моравиа
Альберто Моравиа - Скука
Альберто Моравиа
libcat.ru: книга без обложки
Альберто Моравиа
Альберто Моравиа - Английский офицер
Альберто Моравиа
Альберто Моравиа - Чочарка
Альберто Моравиа
Отзывы о книге «Чочарка»

Обсуждение, отзывы о книге «Чочарка» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x