Хулио Кортасар - Игра на дама

от Албан Берг (запис Pathé Vox PL 8660)

(–133)

В очакване на нещо по-възбуждащо — упражнения по оскверняване и изолиране в аптеката между полунощ и два след полунощ, щом Кука отидеше да спи-възстановителен-сън (или преди това, за да си отиде: Кука упорства да остане, но усилието да издържи на умората с непринудена усмивка, отбиваща сякаш словесните офанзиви на чудовищата, я съсипва окончателно. Всяка вечер си отива все по-рано и чудовищата се усмихват любезно, докато й пожелават лека нощ. Талита, по-неутрална, лепи етикети или прави справки в Index Pharmacorum Gottinga 384).

Упражнения от типа: Да се преведе с манихейска инверсия знаменитият сонет:

Четене на лист от тетрадката на Травълър: „Докато чакам реда си във фризьорския салон, попадам на публикация на ЮНЕСКО и научавам следните имена: Opintotoveri/Työläisopiskelija/Työväenopisto. Изглеждат като заглавия натри финландски педагогически списания. Напълно нереални за читателя. А съществуват ли? За милиони русокоси Opintotoveri означава «учител в общообразователно училище». За мен… (Бяс). Но те не знаят какво е «cafisho» 385(изблик на буеносайреско задоволство). Нереалното се разраства. Като си помисли човек, че технолозите предвиждат как заради факта, че за няколко часа ще стигнеш до Хелзинки благодарение на «Боинг 707»… Всеки сам да си вади извод. Педро, правите ме да изглеждам като американка“.

Езикови форми на изолирането. Талита, замислена над Genshiryoku Kokunai Jijo, което по никакъв начин не прилича на развитието на ядрените изследвания в Япония. Чрез наслагване и различаване на думите тя полека-лека се убеждава, когато съпругът й, зловреден доставчик на намерени из фризьорските салони материали, й показва варианта Genshiryoku Kaigai Jijo, свързан като че ли с развитието на ядрените изследвания в чужбина. Възторг от страна на Талита, убедена въз основа на анализа, че Kokunai = Япония, а Kaigai = чужбина. Мацуи, който боядисва дрехи на улица „Ласкано“, е объркан от полиглотската демонстрация на Талита, а тя, горката, се връща, увесила нос.

Осквернявания: да се изхожда от предпоставки, като знаменития стих: „Забележимата хомосексуалност на Христос“, и да се изгради последователна и задоволителна система. Да се постулира, че Бетовен е бил копрофаг, и т.н. Да се защитава безспорната святост на сър Роджър Кейзмънт такава, каквато я знаем от „The Black Diaries“ 386. Удивление на Кука, приела конфирмация и редовно причестяваща се.

Всъщност става дума за отчуждение от чисто професионално себеотрицание. Все още се смеят доста (не може Атила да е събирал марки), но това Arbeit macht Frei 387ще даде своите резултати, повярвайте, Кука. Например изнасилването на епископа на Фано е случай на…

(–138)

Не бяха нужни много страници, за да разбере човек, че Морели има предвид нещо друго. Алюзиите му за дълбинните пластове на Zeitgeist 388, пасажите, където лудата логика увисваше обесена на връзките на обувките си, неспособна дори да отрече издигнатата до закон несъвместимост, изваждаха на показ спелеологическите замисли на творбата. Морели напредваше и отстъпваше, така открито нарушавайки равновесието и принципите — които сполучливо биха могли да се нарекат морални — на пространството, че определено би могло да се случи (макар всъщност да не се случваше, но нищо не можеше да се твърди със сигурност) разказаните събития да произтекат в пет минути, свързващи битката при Акциум с аншлус на Австрия (трите А вероятно имаха някакво отношение към избора или по-скоро към приемането на тези исторически моменти), или човек, натиснал звънеца на улица „Кочабамба“ №1200, пристъпвайки прага, да излезе в двора на къщата на Менандър в Помпей. Всичко това беше по-скоро тривиално и бунюелско, но на членовете на Клуба не им убягваше стойността на чиста подбуда или на парабола, отворена към друг, по-дълбок и по-трудно постижим смисъл. Благодарение на тези упражнения в ходене по въже, твърде подобни на онези, които толкова привличат погледа към Евангелията, Упанишадите и други материи, натоварени с шамански тринитротолуол, Морели си доставяше удоволствието да се преструва, че прави литература, която в съкровената си същност минираше, контраминираше и грубо се надсмиваше. Изведнъж думите, целият език, надстройката на даден стил, семантика, психология и фактология се хвърляха към изправящо косите харакири. Банзай! До нова заповед или без никаква гаранция — накрая винаги имаше конец, провесен по-нататък, излизащ извън общия обем, насочващ към едно може би, към едно по-скоро да, към едно кой знае, което оставяше недовършено цялото вкаменяващо виждане за творбата. А това отчайваше Перико Ромеро — човек, който изпитваше нужда да бъде сигурен, караше Оливейра да потреперва от удоволствие, изпълваше с ентусиазъм въображението на Етиен, на Вонг и на Роналд и заставяше Мага да танцува боса с по един ангинар във всяка ръка.