Преди няколко години нещата бяха започнали да се променят. Децата поотраснаха и даваха да се разбере, че не се нуждаят от нея толкова много, както преди. Ела беше усетила, че разполага с много свободно време, което няма с кого да прекарва, и се беше запитала дали да не си намери работа. Дейвид я бе насърчил, но макар и да говореха постоянно за това, тя рядко се възползваше от възможностите, които й се откриваха, а направеше ли го, потенциалните работодатели все търсеха по-млади или по-опитни. От страх да не я отхвърлят за пореден път, Ела просто беше оставила въпроса да отпадне от само себе си.
Въпреки това през май 2008 година спънките, пречили й да намери работа през всичките тези години, най-неочаквано изчезнаха. Половин месец преди четирийсетия си рожден ден тя най-неочаквано започна работа към една литературна агенция в Бостън. Намери й я мъжът й чрез една от пациентките… или може би любовниците си.
— Е, не е нищо особено — побърза да обясни Ела. — Започнах като хоноруван рецензент към един литературен агент.
Дейвид обаче беше решил да не допуска тя да омаловажава новата си работа.
— Стига де, кажи, че агенцията е утвърдена — подкани той, като я побутна, а когато Ела не го направи, мъжът й най-искрено се съгласи сам със себе си. — Работата е престижна, Естър. Само да знаеш какви са другите сътрудници там! Все момичета и момчета, току-що завършили най-добрите колежи. Ела е единствената, започнала работа, след като дълги години е била домакиня. Бива си я, а?
Тя се запита дали дълбоко в себе си Дейвид не се чувства виновен, че й е попречил да се утвърди в професията, или пък че й изневерява — Ела не се сещаше за друго обяснение защо той сега прелива от ентусиазъм.
Тя се усмихна. Дейвид каза в заключение:
— Ето на това му викам хуцпа 1 1 Дързък, оправен (иврит). — Б.пр.
. Всички се гордеем с нея.
— Съкровище ни е тя. Винаги е била — отвърна леля Естър с глас, толкова разчувстван, сякаш Ела е станала от масата и си е отишла завинаги.
Всички я погледнаха с любов. Дори Ави си спести циничните подмятания, а Орли както никога прояви интерес към нещо друго, освен към външния си вид. Ела се насили да е признателна за този миг на доброта, но усети смазващо изтощение, каквото не беше чувствала никога дотогава. Замоли се наум някой да смени темата.
По-голямата и дъщеря Джанет явно бе чула молитвата й, защото най-неочаквано изчурулика:
— И аз имам добра новина.
Всички глави се извърнаха към нея, лицата грейнаха от очакване.
— Ние със Скот решихме да се оженим — оповести Джанет. — О, знам, хора, какво ще кажете! Че още не сме се дипломирали и така нататък, но разберете, и двамата се чувстваме готови за следващата голяма крачка.
Над масата в кухнята се спусна неловко мълчание и сърдечността, която допреди миг ги беше обгръщала, се изпари. Орли и Ави се спогледаха объркано, леля Естър пък застина с ръка, в която стискаше чашата с ябълков сок. Дейвид остави вилицата, сякаш вече не му се ядеше, и погледна Джанет с присвити светлокафяви очи, отстрани на които имаше дълбоки бръчки от смях. Сега обаче той правеше всичко друго, но не и да се усмихва. Беше се свъсил, сякаш току-що е глътнал оцет.
— Страхотно, няма що! Очаквах да споделите щастието ми, а вместо това получавам това студено държане — проплака Джанет.
— Току-що каза, че ще се омъжваш — отбеляза баща й, сякаш тя не знаеше какво е казала и трябва да й се съобщи.
— Знам, татко, че е доста бързо, но онзи ден Скот ми направи предложение и аз вече приех.
— Но защо? — попита Ела.
От начина, по който я погледна Джанет, тя разбра, че дъщеря й не е очаквала такъв въпрос. По-скоро е смятала, че ще я питат „Кога?“ или „Как?“. И в двата случая това означаваше, че може да започне да си търси булчинска рокля. Въпросът „Защо?“ беше съвсем различен и я завари напълно неподготвена.
— Вероятно защото го обичам.
Тонът на Джанет беше леко снизходителен.
— Имах предвид, скъпа, защо бързате толкова? — настоя Ела. — Да не си бременна?
Леля Естър се понамести с угрижено лице на стола, личеше, че е много притеснена. Извади от джоба си хапче против стомашни киселини и го задъвка.
— Ще ставам вуйчо — изкиска се Ави.
Ела хвана Джанет за ръката и я стисна леко.
— Винаги можеш да ни кажеш истината. Знаеш го, нали? Каквото и да става, ще те подкрепим.
— Я престани, мамо! — тросна се момичето и издърпа ръката си. — Това няма нищо общо с никаква бременност. Поставяш ме в неудобно положение.
Читать дальше