Елиф Шафак - Любов

Не знам дали Шамс от Тебриз е идвал да ме види в стаята. Вероятно не. А нищо чудно и да е идвал, а жените да не са го пускали при мен. Или все пак накрая е дошъл, седнал е край леглото ми, свирил ми е с часове на ней, държал ме е за ръка и се е молил за душата ми. Иска ми се да вярвам, че е така.

Но каквото и да е станало, вече е все едно. Не му бях ядосана, не му се и сърдех. Как можех да му се сърдя, когато се носех в поток на чисто съзнание?

В Бога имаше много доброта и състрадание, обяснение за всичко. Съвършена система от любов зад всичко. Десет дни, след като отидох в стаята на Шамс, облечена в коприна и напарфюмиран тюл, десет дни, след като легнах болна, се потопих в реката на чистото небитие. Плувах из нея на воля и накрая усетих, че сигурно точно това е най-дълбокият прочит на Корана: капка в безкрайността!

И тъкмо тази течаща вода ме пренесе от живота в смъртта.

Бостън, 3 юли 2008 година

Бостън никога не е бил толкова пъстър и изпълнен с живот, помисли си Ела. Дали през цялото време не е била сляпа за красотата на града? Азис прекара в Бостън пет дни. Всеки ден Ела пътуваше от Нортхемтън до Бостън, за да го види. На обяд ходеха да опитат вкусната скромна храна в Малката Италия, посещаваха Музея за изящни изкуства, разхождаха се дълго из градския парк и покрай океана, гледаха китовете в аквариума и пиеха кафе след кафе в малките оживени кафенета на „Харвард Скуеър“. Не спираха да говорят по теми, толкова разнообразни като особеностите на местните кухни, различните техники за медитация, изкуството на аборигените, готическите романи, наблюдаването на прелетните птици, градинарството, как да отгледаш съвършени домати и да тълкуваш сънища, постоянно се прекъсваха и си довършваха един на друг изреченията. Ела не помнеше да е разговаряла с някого толкова много.

Когато бяха навън по улиците, внимаваха да не се докосват, но това се оказваше все по-трудно. Вълнуваха се от дребните прегрешения и Ела вече очакваше с нетърпение дланите им да се докоснат леко. Тласкана от странна смелост, за която не бе и подозирала, че носи в себе си, хващаше по ресторанти и на улицата Азис за ръка и го целуваше по устните. Не само че нямаше нищо против да я видят, но и сякаш дълбоко в себе си копнееше за това. Няколко пъти се връщаха заедно в хотела и всеки път бяха на крачка да се любят, но така и не го направиха.

Сутринта преди Азис да се качи на самолета за Амстердам, бяха в стаята му, а сложените между тях куфари сякаш им напомняха за ужасната скорошна раздяла.

— Трябва да ти кажа нещо — подхвана Ела. — Обмислям го отдавна.

Азис вдигна вежда, беше доловил внезапната промяна в тона й. После рече предпазливо:

— И аз трябва да ти кажа нещо.

— Добре тогава, ти си пръв.

— Не, ти си първа.

Все така усмихната едва-едва, Ела свали поглед и се замисли какво и как да каже. Накрая подхвана:

— Преди да пристигнеш в Бостън, една вечер отидохме с Дейвид на заведение и разговаряхме дълго. Той ме попита за теб. Явно без мое знание беше прочел имейлите ни. Ядосах се страшно, но не отрекох истината за нас — Ела вдигна очи — притесняваше се как Азис ще посрещне онова, което тя щеше да му разкрие. — Накъсо, казах на мъжа си, че обичам друг.

Отвън на улицата няколко пожарни нарушиха със сирените си обичайните звуци на града. За миг Ела се разсея, но после успя да довърши.

— Звучи налудничаво, знам, но съм го обмислила много внимателно. Искам да дойда с теб в Амстердам.

Азис отиде на прозореца и загледа суетнята и гъмжилото долу. Над една от сградите в далечината се виеше дим, плътен черен облак, увиснал във въздуха. Азис се замоли безмълвно за хората, които живееха там. Когато заговори, сякаш се обръщаше към целия град.

— Много ми се иска да те заведа с мен в Амстердам, но не мога да ти обещая бъдеще там.

— В смисъл? — попита разтревожена Ела.

След този въпрос Азис се върна, седна до нея, сложи ръка върху нейната и както я милваше разсеяно, каза:

— Първия път, когато ми писа, бях на много странен етап от живота си.

— Искаш да кажеш, че има друга ли?…

— Не, скъпа, няма друга — подсмихна се Азис, после усмивката му угасна. — Няма такова нещо. Навремето ти писах за трите етапа в живота си. Помниш ли? Това бяха първите три букви от думата „суфи“. Ти не ме попита за следващия етап и колкото и да опитвах така и не намерих сили да ти разкажа. За срещата си с буквата „и“. Искаш ли да чуеш за нея сега?

— Да — потвърди Ела, въпреки че се страхуваше от всичко, което можеше да опропасти този миг. — Да, искам.