Елиф Шафак - Любов

Но беше изключено да я отпратя в деня, когато тя дойде разплакана да ме моли за помощ.

— Научи ме, много те моля — приканваше Кимя с ръце, свенливо отпуснати върху скута й, както приляга на добре възпитано момиче, каквато беше тя.

Нямаше причина в гласа й да се долавя надежда, но въпреки това той бе обнадежден.

„Какво толкова?“, помислих си със сърце, което трепна от състрадание. Така де, Кимя искаше да прелъсти не друг, не някакъв непознат, а собствения си съпруг. Имаше само една подбуда: любовта. Как това можеше да завърши с нещо непристойно? Страстите й може и да бяха разгорещени, но това беше халал, нали? Халал страсти!

Дълбоко в себе си усетих капан, но щом го беше заложил Бог, не виждах нищо лошо да се хвана в него. Ето как реших да помогна на Кимя, селското момиче, чиито представи за красота се свеждаха само до къната по дланите.

Научих я как да изглежда по-привлекателна и красива. Тя беше схватлива ученичка, готова да усвоява още и още. Научих я как да лежи дълго във ваната с благовония, как да прави с дъхави мазила и масло кожата си по-мека и да си слага на лицето мляко и мед. Дадох й кехлибарени мъниста, които да сплете в косата си, та главата й да благоухае дълго и сладостно. Лавандула, лайкучка, розмарин, мащерка, крем, риган и зехтин — казах й как да нанася всяко от тях и какви благовония да пали нощем. Сетне й показах как да си избелва зъбите, да си оцветява с къна ноктите на ръцете и краката, как да очертава очите и веждите си с черен молив, как да прави устните и страните си по-червени, косата си — лъскава като свила, а гърдите си — по-стегнати и закръглени. Отидохме заедно в един магазин на пазара, който познавах прекалено добре от едно време. Там накупихме копринени рокли и долни дрехи, каквито Кимя нито беше виждала, нито бе докосвала.

После я научих как да танцува пред мъж, как да използва тялото, дадено й от Бога. След половин месец тя беше готова.

Онзи ден следобед нагиздих Кимя за Шамс от Тебриз, както овчар гизди жертвено агне. Първо тя се окъпа с топла вода: изтърка със сапунисани кърпи кожата си и помаза косата си с благовония. После й помогнах да се облече в дрехи, каквито жената носи само пред мъжа си, и то един-два пъти в живота. Бях избрала рокля с цвят на череша и розово наметало с гранатова позлата, така че да откроява формата на гърдите й. След това наслагахме по лицето й много, ама много белило. С наниза перли, добавен накрая върху челото й, Кимя изглеждаше толкова красива, че не можех да откъсна поглед от нея.

След като приключихме, тя вече приличаше не на неопитно свенливо девойче, а на жена, изгаряща от любов и страст. Жена, готова да направи нещо дръзко за любимия мъж и ако се налага, да си плати. Докато стоях и й се любувах, си спомних стиховете за Юсуф и Зулейха в Свещения Коран.

Точно като Кимя, и Зулейха е гаснела от желание по мъж, който не е отвръщал на чувствата й. Жените в града започнали да злословят за нея и тя ги поканила всичките на гощавка. И „Даде на всяка по нож, и каза /на Юсуф/: «Излез при тях!» И когато го видяха, те му се възхитиха и порязаха ръцете си, и казаха «Опазил /ни/ Аллах, това не е човек! Това не е друго, а знатен ангел!».“

Кой е могъл да вини Зулейха, задето е желаела тъй силно Юсуф?

— Как изглеждам? — попита притеснена Кимя, преди да забули лицето си, за да излезе на улицата.

— Прекрасно — отвърнах. — Довечера мъжът ти не само ще те люби, ами утре ще дойде за още.

Кимя поруменя толкова силно, че страните й станаха алени като трендафил. Аз се засмях, а след малко чух и нейния смях, стоплил ме като слънце.

Бях искрена в отговора си и бях убедена, че Кимя ще успее да привлече Шамс така, както натежало от нектар цвете привлича пчела. Но точно преди тя да отвори вратата, погледите ни се срещнаха и аз забелязах, че в очите й се е прокраднало съмнение. Изведнъж през стомаха ме преряза лошо предчувствие, че ще се случи нещо ужасно.

Но аз не спрях Кимя. А трябваше да го направя. Трябваше да се досетя какво е надвиснало. Няма да си простя, докато съм жива.

Коня, декември 1247 година

Буен, необуздан и умен, Шамс от Тебриз знае много за любовта. Но има едно, за което няма и представа: болката от несподелената любов. Вечерта, когато Пустинна роза ме нагизди, преливах от очакване и от дързост, за каквато не бях и подозирала, че притежавам. Тихото шумолене на копринената рокля върху тялото ми, уханието на парфюма, вкусът на розови листенца върху езика ми: всичко това ме притеснявахме, но и ме правеше необичайно смела. Щом се прибрах, се видях случайно върху стъклото на един прозорец. Тялото ми не беше закръглено и бяло като мляко, гърдите ми не бяха налети, както ми се искаше, но пак си помислих, че изглеждам красива.