Бенито Галдос - Фортуната и Хасинта

— Няма да те забравя, Адорасион — каза й Хасинта, която с тази фраза сякаш заявяваше, че няма скоро да се върне.

В двете патио се вдигаше такъв шум от барабани, че се налагаше човек да повиши глас, за да го чуят. Когато към барабанните удари се присъединяваше и трясъкът на газените тенекии, крехките домове изглеждаха тъй, сякаш всеки миг можеха да се сгромолясат. В кратките мигове, когато токатата секваше, се чуваше песента на кос, свирещ фраза от химна на Риего 206 206 Рафаел дел Риего и Нуниес (1785–1823), испански пълководец, водач на въстанието на либералите в 1820 г., вдигнато по нареждане на Фердинанд VII, химнът на негово име, съчинен от испанския поет — неокласик Висенте Гарсия де ла Уерта (1734–1787), е бил приет за национален химн по време на Втората испанска република. — Б.пр. , едничкото, което е останало вече от тоя химн. На улица „Мира ел Рио“ свиреше една латерна, а на улица „Бастеро“ — друга, и между двете латерни ставаше музикална разпра, сякаш двете мелодии се дращеха в свирепа схватка с ноктите на нотите си. Тези мелодии бяха една полка и едно патетично анданте, счепкани като разярени котки. Всичко — барабаните, крясъците на старицата, която продаваше смокини, врявата на всички ония разбунени обитатели, смехът на децата и лаят на кучетата замаяха главата на Хасинта.

След като подаянията бяха раздадени, тя отиде в номер седемнадесети, където вече я чакаше Гилермина, обезпокоена от нейното закъснение. Искиердо й Питусо също бяха там. Искиердо се преструваше на много тъжен от раздялата с момчето. Основателката вече му бе връчила жалкото обезщетение.

— Хайде да свършваме — каза тя, като хвана момчето, което изглеждаше изплашено. — Искаш ли да дойдеш с мен?

— Я па ти… — отвърна Питусо с жар и прихна да се смее на собственото си остроумие.

Трите жени също се смяха много на това тъй изискано остроумие, а Искиердо, почесвайки благородното си чело, каза:

— Господарката… на бас, че сега ще го научи да не пуска таквиз изръзи.

— И още как… Да си вървим най-сетне.

Хуанин малко се възпротиви, ала накрая се остави да го отведат, съблазнен от обещанието, ще му купят едно рождество и други много хубави неща, за да ги излапа всичките.

— Вече обещах на господин Искиердо — каза Гилермина, — че ще му се осигури работа; а за начало му дадох визитната си картичка, за да отиде да види с нея един от най-известните художници, който сега рисува един великолепен „Добър крадец“. Хайде сбогом.

Бъдещият модел се сбогува с тях с цялата вежливост, на която беше способен, и те излязоха. Рафаела носеше момчето на ръце. Тъй като в края на декември дните са много къси, когато излязоха навън, нощта вече се спускаше. Студът беше силен, пронизващ и коварен под изцъкленото небе — безкрайно голо и с тъй беззащитни звезди, че трепкащата им светлина изглеждаше потръпваща. На улица „Бастеро“ Питусо се разбунтува. На хубавото му навъсено чело беше изписано: „Ама къде ме водят тези лели?“ Взе да чеше главата си и каза с чувство: „ Тато Пепе …“

— Какво те интересува теб твоят татко Пепе? Искаш ли гъдулка, кажи какво искаш?

— Ишкам машлини — отвърна той, нацупвайки устни. — Не машлини, не, а либа.

— Риба?… Още сега — каза бъдещата му майка, която беше много нервна, усещайки цялата оная ледена вибрация на звездите сякаш вътре в душата си.

На улица „Толедо“ отново засвириха изморените латерни и пак се вкопчиха двете мелодии, една весела песенчица от „Муската“ 207 207 Муската, Серирамида — известни опери. — Б.пр. и откъс от „Семирамида“. Биха се свирепо от разстояние около тридесет крачки, дърпаха косите си, хапеха се и падаха заедно в нехармоничната смесица на собствените си звуци. Накрая победи „Семирамида“, която звучеше гордо, отмервайки; благородните си тонове, докато нотите на съперницата й затихваха, стенейки все по-далече, смесени с уличната врява.

На трите жени им беше трудно да вървят бързо, защото надолу по улицата слизаха много хора, бързащи от привързаност към близкото си домашно огнище. Работниците носеха торбичката с надницата; жените — някой току-що купен буламач; децата с омотаните си около врата шалове мъкнеха гъдулки, рождества, направени допотопно, грубо, или барабани, които биваха доста налагани, преди да стигнат в къщи. Момичетата вървяха на групи от по две-три с увити с шалове глави и всяко от тях бъбреше за седем. Кое носеше бутилка вино, кое — каничка с бадемово мляко; други излизаха от бакалиите, като подскачаха или се спираха пред сергиите да видят дайретата и незабелязано и леко ги тупваха два-три пъти, за да звъннат. На сергиите за риба продавачи от Марагатерия 208 208 Област в испанската провинция Леон с главен град Асторга. — Б.пр. чистеха червеноперки, чиито люспи хвърчаха по минувачите, докато един викач, обул черни гащи и сложил зелена раирана престилка, крещеше пред вратата: „На прясното днес, на пресничкото!…“ Огромен фенер с излъскани стъкла осветяваше купищата калкани, сардини и барбуни и кошовете с миди. В касапниците с глух трясък кънтяха ударите на сатъра, а блюдата на кантарите, ту качвайки се, ту слизайки безспирно, издаваха от чукването по мраморния тезгях най-странни шумове с нотки на загадъчна радост. В онези квартали някои търговци се хвалят, че освен отбрани стоки притежават и богато въображение и за да задържат минувача и привлекат купувача, си служат с театрални и фантастични средства. Затуй Хасинта видя пред вратите пирамиди от бъчви с маслини, които стигаха до първия етаж, олтари от кутии с марципан, трофеи от стафиди и триумфални арки, украсени с гирлянди от гроздове фурми. Отгоре и отдолу — испански знамена с поетични надписи, които гласяха: „Потоп от марципан“ или „Халва от земния рай“… По-нататък — „Бисквити от Асторга 209 209 Град в Испания (провинция Леон), известен с развитата си хранителна промишленост (шоколад, бисквити и др.). — Б.пр. , благословени от Негово светейшество Пий IX 210 210 Мастай Ферети, папа от 1846 до 1878 г. — Б.пр. “. На същата врата двама или трима продавачи, облечени смешно с фракове, със смачкани цилиндри, с мръсни ръце и с начернени лица крещяха свръх сили, като хвалеха стоката си и даваха на всеки, който минава, да я опита. Един амбулантен продавач на халва беше измислил странен надпис, за да унищожи конкурентите си, горделивите бакали с дюкянчета. Какво можеше да напише? Защото да се каже, че стоката е много хубава, нищо не означаваше. Нашият човек бе забил в най-голямото парче от оня сладкиш с бадеми едно знаменце, на което пишеше: „ Хигиенична халва“ . Тъй че сега купувачите я забелязваха… Другата халва можеше да бъде колкото си иска вкусна и сладка, но не беше хигиенична .