Астрид Линдгрен - Роня, дъщерята на разбойника

— Роня моя — крещеше той, — ти беше права! Няма нужда от кървави стрели. Сега Бурка ще се пръждоса още преди да е пуснал първата си сутрешна пръдня, повярвай ми!

— Ама как? — попита Роня.

Матис посочи.

— Гледай там! Виж кого пипнах току-що със собствените си ръце!

Каменната зала гъмжеше от оживени разбойници, които подрипваха наоколо и вдигаха врява, затова отначало Роня не видя какво й сочи Матис.

— Разбираш ли, моя Роня, само ще кажа на Бурка: оставаш ли, или се махаш? Искаш ли си змийчето, или не?

И тогава тя видя Бирк. Далеч в един от ъглите той лежеше с вързани ръце и крака, с окървавено чело и поглед, пълен с отчаяние, а около него подскачаха Матисови разбойници, деряха си гърлата и викаха:

— Хей, ти, малък Буркасон, кога ш’си идеш в своя дом?

От гърдите на Роня се изтръгна вик, а от гняв от очите й бликнаха сълзи.

— Нямаш право да постъпваш така! — закрещя тя и със стиснати юмруци заудря Матис, където свари.

— Звяр такъв, не можеш да правиш така!

Матис тежко я пусна на земята, смехът му секна. Обзе го такава ярост, че чак лицето му побледня.

— Какво не мога да правя според моята дъщеря? — запита заплашително той.

— Ще ти го кажа! — изкрещя Роня. — Можеш да грабиш пари, други неща и каквито си щеш боклуци, но да посягаш на хора, не можеш, защото тогава не искам да съм ти повече дъщеря.

— Кой говори за хора? — процеди Матис с неузнаваем глас. — Аз съм хванал едно змийче, една въшка, едно малко крадливо псе и ще разчистя най-сетне замъка на прадедите си. А пък ти, ако искаш, ми бъди дъщеря, ако не искаш, недей, твоя воля.

— Върви по дяволите! — закрещя Роня.

Пер Черепа дойде и застана между тях уплашен. Никога преди не бе виждал Матис с толкова каменно и страшно лице и това го стресна.

— Бива ли да говориш така на баща си! — сгълча Пер Черепа Роня и я хвана за ръката. Но тя се изтръгна.

— Върви по дяволите! — отново изкрещя тя.

Матис сякаш не чуваше. Като че ли тя вече не съществуваше за него.

— Фюсок — изрече той със същия страшен глас, — иди горе на Дяволското гърло да известиш Бурка, че желая да го видя там утре заран още на изгрев-слънце. Най-добре ще направи да дойде, предай му!

Ловис стоеше смълчана и слушаше, сбърчила чело, без да се обажда. Накрая отиде при Бирк и го погледна. Когато видя раната на челото му, тя взе гърненцето с лековита билкова отвара и посегна да я промие, но в същия миг Матис изрева:

— Не докосвай змийчето!

— Змийче или не — отвърна Ловис, — раната трябва да се промие! — и я проми.

Тогава Матис се приближи до нея, сграбчи я и я преметна през цялата зала. Ако Кнотас не беше я подхванал, щеше да се забие право в една от пръчките на леглото.

Ала никой не можеше да се държи така с Ловис, без да си изпати. И след като Матис й беше далеч, тя тъй перна Кнотас, че свитки му излязоха. Ето каква благодарност получи той, задето не я остави да се удари.

— Вън! Всички мъже вън! — изкрещя Ловис. — Пръждосвайте се по дяволите! И бездруго само на дяволщини сте способни. Чуваш ли какво ти говоря, Матис, махай се!

Матис й хвърли мрачен поглед, който би могъл да изплаши всеки друг, но не и Ловис. Застанала със скръстени ръце, тя проследи как той и всичките му разбойници напуснаха каменната зала. Ала на рамото му лежеше метнат Бирк, а медночервената коса падаше над очите му.

— Върви по дяволите, Матис! — изкрещя Роня, преди тежката врата да се захлопне след него.

Вечерта Матис не легна в своето легло до Ловис и тя не знаеше къде е отишъл да спи.

— Пък и не ме е грижа — рече тя. Сега мога да се изтегна тук както на дължина, тъй и на ширина.

Но да спи тя не можа. Защото чуваше отчаяния плач на детето си, а то не й даде да се приближи, за да го утеши. Роня трябваше да изстрада сама тази нощ. Дълго лежа будна и изпитваше такава омраза към своя баща, че сърцето й се свиваше. Ала тежко е да мразиш някого, когото си обичал толкова много през целия си живот. Ето защо за Роня това бе най-тежката нощ.

Най-сетне заспа, но се стресна отведнъж още на развиделяване. Слънцето скоро щеше да се покаже, а тогава трябваше да бъде на Дяволското гърло, за да види какво ще стане там. Ловис направи опит да я спре, но Роня не й позволи. Тръгна, и Ловис мълчаливо я последва.

И ето ги там като предишния път — всеки от своята страна на Дяволското гърло: Матис, Бурка и техните разбойници. Ундис също беше там и Роня отдалеч я чу как вика и проклина. Клетвите й се сипеха върху Матис, та пушек се вдигаше. Но Матис не се остави дълго да го ругаят.