E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- О, аз упражнявам контрол във всяко нещо, с което се заема, госпожице Стийл. - „И точно сега много ми се иска да го поуп-ражнявам и върху вас“.

Очите й се разшириха. Онова приятно изчервяване отново плъзна по лицето й и тя пак захапа устната си. Реших да говоря глупости, за да не мисля за устата й.

- Освен това власт и сила се постигат, когато си убеден, че имаш дарба да контролираш нещата

- Имате ли усещането, че притежавате изключителна власт?

- попита тя. Деликатната й вежда бе вдигната с възмущение и крайно неодобрение. Раздразнението ми нарастваше все повече. Нарочно ли се държеше така и ме предизвикваше? Какво в нея ме вбесяваше толкова много? Въпросът, отношението й или фактът, че я намирах за привлекателна?

- За мен работят над четирийсет хиляди души, госпожице Стийл. Това ми дава известна доза отговорност, или ако ви е по-удобно, може да го наречете власт. Например ако в един момент реша, че ми е писнало да се занимавам с бизнеса си, и взема, че го продам, най-малко двайсет хиляди души ще се чудят как да платят ипотеките си само след месец, и вероятно няма да успеят.

Тя отвори уста от учудване. „Ето така вече става. Сега вече може да го посмучете, госпожице Стийл“. И възвърнах равновесието си.

- Нямате ли борд на директорите, пред който да отговаряте?

- Аз съм собственик на тази компания. Не е нужно да отговарям пред никакъв борд - казах рязко. Та тя трябваше да ги знае тези неща! Погледнах я въпросително.

- Имате ли интереси извън работата си? -- смени бързо темата, щом видя реакцията ми. Разбра, че съм бесен, и незнайно защо това ме зарадва.

- Имам много и разнообразни интереси, госпожице Стийл. Наистина разнообразни.

Усмихнах се. Представях си я в различни пози в моята Стая с играчки - качена на кръста на стената, вързана с белезници за ръцете и краката на леглото, разперена като препарирана пеперуда, по корем върху пейката за наказание. „Еба си мамата! Откъде се взе това девойче? И на всичко отгоре пак се изчервява“. Това май беше защитен механизъм. „Успокой се, Грей!“

- Но след като работите толкова много, как разпускате?

- Как разпускам? - Точно от тази уста въпросът прозвуча странно. Освен това... откъде време да разпускам? Тя имаше ли изобщо представа за броя на компаниите, които притежавам и управлявам? Но тя ме гледаше с тези очи и за моя голяма изненада се оказах в положение да се замисля над въпроса й. Всъщност какво правех, за да разпускам? Плаване, летене, чукане... да пробвам границите на малки брюнетки като нея, да ги дисциплинирам. Размърдах се в стола, но отговорих, без да спомена двете си най-любими хобита.

- Инвестирате в производство. Защо?

Въпросът й ме върна в реалността.

- Обичам да градя. Обичам да съм наясно как стават нещата, какво предизвиква движението, как да надграждам и разграждам. И обичам кораби. Какво мога да кажа повече?

„И тези кораби пренасят храна по света. Вземат от онези, които имат, и носят на другите, които нямат. Какво му е лошото?“

- Това прозвуча съвсем сърдечно, не беше гласът на логиката и фактите.

„Аз и сърце?“ Сърцето ми беше смазано до неузнаваемост по особено брутален начин преди доста време.

- Вероятно е така. Макар че много хора биха казали, че нямам сърце.

- Защо някой би казал такова нещо?

- Защото ме познават добре.

Усмихнах й се от немай-къде. Всъщност никой не ме познаваше добре. Освен Елена. Зачудих се какво ли би казала за малката госпожичка Стийл. Момичето беше доста... противоречиво

- срамежливо, притеснено, очевидно умно и яко възбуждащо. Е, окей, признавам, доста съблазнително парче.

Тя изрецитира следващия си въпрос:

- Мислите ли, че вашите приятели биха ви преценили като човек, който можеш лесно да опознаеш?

- Аз съм доста затворен човек, госпожице Стийл. Мога да направя дори невъзможното, за да запазя своето лично пространство. Не давам интервюта доста често.

„И за да правя това, което правя, и за да живея така, както съм избрал да живея, имам нужда от доста голяма конфиденциалност около личния ми живот“.

- Защо се съгласихте на това тогава?

- Защото съм спонсор на университета и понеже в крайна сметка не успях да откажа на госпожица Кавана. Тя изтормози хората ми във Връзки с обществеността, а аз уважавам такава упоритост. - „И се радвам, че се появи ти, а не тя“.