E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- Искам да съм сигурен, че ще успеете да минете през вратата без проблем.

Тя се изчерви като по поръчка.

- Много мило, наистина, господин Грей - озъби се.

„Охо, госпожица Стийл имала зъбки и знаела да хапе!“ Засмях се и тръгнах след нея. И Андреа, и Оливия ме изгледаха шокирани. „Да, да, точно така, изпращам момичето“.

- Имате ли палто? - попитах.

- Сако.

Погледнах остро към Оливия, която на секундата скочи да донесе сакото й. Взех го от ръцете й и с поглед я накарах да седне. Много ме дразнеше това момиче - вечно подскачаше като квачка и ми се мазнеше

Оказах се прав. Сакото й беше от „Уолмарт“. Госпожица Анастейжа Стийл заслужаваше да е по-добре облечена. Докато й държах сакото, докоснах кожата на врата й. Тя застина и пребледня. „Да! Определено й действам!“ Осъзнаването на този факт беше изненадващо удовлетворително. Тръгнахме към асансьора и натиснах копчето. Тя стоеше неспокойна до мен, дори потрепваше.

„О, повярвай ми, мога да те успокоя“.

Вратите се отвориха и тя бързо се мушна в асансьора и се обърна към мен.

- Довиждане, Анастейжа - казах.

- Довиждане, Крисчън - прошепна тя и вратите на асансьора се затвориха, а името ми остана да виси във въздуха. Начинът, по който го каза... прозвуча странно, и някак си съблазнително. И дяволски секси.

„Е, какво беше това?“

Трябваше да знам за нея, да знам повече, да знам всичко.

- Андреа - извиках, докато се прибирах към офиса си. - Намери ми Уелч! Веднага!

Седнах на бюрото и зачаках мобилния да звънне. Загледах се в картините и се сетих за думите й: „Извисяване на обикновеното до необикновеното.“ С тези думи можеше да бъде описана самата тя.

Телефонът ми звънна.

- Господин Уелч е на линия.

- Свържи ме.

- Да, сър.

- Уелч, искам информация за едно лице. Анастейжа Роуз Стийл

Анастейжа Роуз Стийл Дата на раждане:

Адрес:

Мобилен телефон номер Осигурителен номер: Банкови данни:

Занимание/професия:

Средна оценка от обучението: Образование:

10 септември, 1989,

Монтесано,

1114 Грийн Стрийт, апартамент 7

Хевън Хайтс, Ванкувър 98888

360 959 4352

987-65-4320

Уелс Фарго Банк, Ванкувър,

98888 номер на сметка/ баланс: 309361: $683.16 Студентка последна година в Колежа за свободни изкуства, Ванкувър

4.0

Основно, начално и средно образование - училище 2150, Монтесано

Професионален опит:

Резултати от 8АТ: Баща:

Дата на раждане: Майка:

Дата на раждане:

Политическа ориентация: Религиозни убеждения: Сексуална ориентация: Обвързаност/ семейно положение:

Магазин „Клейтън“ Ванкувър Драйв, Портланд, почасово 2150

Франклин А. Ламбърт

1. 09. 1969, починал на 11.09.1989 Карла Мей Уилкс Адамс 18.07. 1970

Омъжена за Франк Ламбърт

-01. 03, 1989, овдовявана 11.09. 1989

Омъжена за Реймънд Стийл

- 06. 06. 1990, разведена на 12. 07.2006 Омъжена за Стивън М. Мортън

- 16.08. 2006, разведена на 31. 01. 2007 Омъжена за Робин (Боб) Адамс

06. 04. 2009 няма данни няма данни неизвестна

неомъжена, неангажирана

Четях доклада буква по буква. Може би за стотен път, откакто ми го бе пратил Уелч преди два дни. Търсех нещо, нещо, за което да се хвана, да ми даде някаква представа за това момиче. Енигматичната госпожица Анастейжа Роуз Стийл. Тая проклета жена не ми излизаше от акъла, а това определено ме вбесяваше. През цялата седмица, по време на тъпи срещи, по всяко време се улавях как се сещам за всяка подробност от това интервю. Как пръстите й трепереха върху касетофона, как прибира косата си зад ухото и да... това хапане на тази устна. Шибаната устна ме хващаше за топките всеки път, като се сетех за това.

Препрочитах листа в колата, паркирал пред „Клейтън“ - малко скромно магазинче извън Портланд, където работеше тя.

„Ти си пълен глупак, Грей! Каква работа имаш тук?“

Но аз знаех, че ще се стигне до това. От седмица исках да я видя. И го знаех от мига, в който каза името ми при асансьора, преди да се спусне надолу в бездната на сградата ми. И да кажеш, че не съм се съпротивлявал! Пет дни, пет шибани дни чаках и чаках да ми се махне от главата. Да я забравя. А аз не чакам, никога не чакам! Мразя да чакам! Не чакам нищо, не чакам никого. Всъщност никога досега не бях хуквал да преследвам жена. Тези, които познавах, бяха наясно какво искам от тях и покорно го изпълняваха. Големият ми страх беше, че е прекалено млада и че няма да се съгласи на... офертата ми. Но знае ли човек... Дали от нея щеше да излезе добра подчинена? Поклатих глава. В крайна сметка имаше само един начин да се разбере. И ето ме - седнал като пълен задник в колата си на някакъв провинциален паркинг в най-забутания квартал на Портланд.