E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- Не искате да си развалите дрехите, нали? - Посочи джинсите ми и пак се изчерви.

Нямаше как да се стърпя.

- Винаги мога да ги сваля.

Тя се изчерви като червено цвекло и заби поглед в земята.

- Ще взема и работно облекло. Не дай си боже да разваля някоя дреха - казах, за да не я мъча.

И пак тръгнахме, и аз все така я следвах. Направо препускахме из магазина.

- Имате ли нужда от нещо друго? - каза без дъх и ми подаде сини работни дрехи. Беше като изпепелена, само лицето й пламтеше. Господи, какво правеше с мен това момиче!?

- Как върви статията? - попитах я с надежда да я успокоя поне малко.

Тя ме погледна и ми се усмихна облекчено. Най-сетне!

- Не я пиша аз, Катрин я пише. Госпожица Кавана, еькварти-рантката ми. Тя е писателката. Много е доволна от интервюто. Тя е и главен редактор на вестника и беше много разочарована, че не можа да дойде да се види с вас и да вземе интервюто лично.

Това беше най-дългото изречение, което беше казала досега от първата ни среща. И дори не говореше за себе си, а за някой друг. Странно. И преди да се обадя, тя продължи:

- Само дето й се искаше да има снимки от интервюто.

„Упоритата госпожица Кавана иска снимки, а? Малко публичност, а? Е, мога да го направя. Тъкмо ще мога да се понасладя още малко на сладката госпожица Стийл“.

- Какви снимки й трябват?

Тя ме изгледа и поклати глава.

- Ще съм тук и утре може би... - Можех да остана в Портланд. В хотела. Можех да работя оттам. Една стая в „Хийтман“. Трябваше да накарам Тейлър да дойде да ми донесе дрехи и лаптопа. „Или хгьк Елиът, освен ако не чука някъде, което е основното му занимание през уикенда“.

- И ще се съгласите да ви направим снимки? - Едва сдържаше вълнението и изненадата си.

Кимнах. „Ще се изненадаш какво бих направил, за да прекарам малко повечко време с теб, госпожице Стийл. Всъщност по-изненаданият ще съм аз“.

- Кейт ще се радва, стига да успеем да намерим фотограф. -Тя се усмихна и лицето й грейна като лятна зора. Дъхът ми спря.

- Кажете ми, ако решите за утре. Ето визитката ми. Моля, обадете ми се на мобилния преди десет сутринта.

Ако не се обадеше, щях да си замина за Сиатъл, а мисълта за това ме потискаше.

- Добре. - Продължи да се усмихва.

- Ана - каза някой и двамата се обърнахме. Някакъв млад мъж в скъпи спортни дрехи стоеше зад нас и се усмихваше като селски идиот.

- Бихте ли ме извинили за секунда, господин Грей? - Тя тръгна към него и оня ебалник взе да я прегръща като някаква шибана горила. Кръвта ми се смрази. „Свали чекиджийските си ръце от нея!“ Стиснах юмруци и фактът, че тя не направи никакво движение да отвърне на прегръдката му, никак не ме успокои. Е, може би съвсем малко.

Започнаха да си шепнат нещо. Мамка му! Може би информацията на Уелч не беше вярна. Тоя можеше да е някое гадже. Освен това беше млад и не можеше да откъсне алчните си очички от нея. Огледа я от една ръка разстояние и после отпусна ръка на рамото й. Знам, че в такъв жест няма нищо особено, но го правеше, за да си препикае територията и да ми каже да се махна. Тя се чувстваше неловко, пристъпваше от крак на крак. „Мамка му. Тръгвам си“. После му каза нещо, измъкна се от ръцете му, докосна рамото му, но не и ръката. „Ясно, не са чак толкова близки. Добре!“

- Пол, това е Крисчън Грей. Господин Грей, това е Пол Клейтън. Брат му е собственик на магазина. - Изгледа ме странно. Не разбирах какво ми казва с този поглед, но тя продължи да обяснява: - Познавам Пол, откакто работя тук, макар че не се виждаме често. Той учи бизнес администрация в Принстън.

„А, брат на шефа, не приятел“. Не можех да се начудя на себе си, такова облекчение... не помня скоро да бях изпитвал такова облекчение. „Не, това не е на добре. Тази жена ми влиза под кожата“.

- Приятно ми е, господин Клейтън - казах формално.

- Приятно ми е, господин Грей. - Здрависахме се. Ръката му беше отпусната. Лигльо! Нещастен задник. - Чакай, чакай! Крисчън Грей? „Грей Ентърпрайзис“? - И както наперено си защитаваше територията, след секунди вече беше готов да лази пред мен.

„Да, копеле нещастно, това съм аз“.

- Какво мога да направя за вас?

- Анастейжа вече се погрижи, господин Клейтън. Беше много внимателна и отзивчива.