E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- ’алка. - Той подсмръкна. Целунах лепкавите му пръсти.

Имаш малко от близалката по пръстите.

Той спря да плаче и започна да разглежда ръката си с интерес.

- Лапни си пръстите.

Той веднага ги засмука.

- ’алка!

- Да, близалка.

Засмя се. Моето малко момче - сменяше настроенията си бързо като моя господин Меркурий. Но пък поне имаше извинение. Беше само на две години, за разлика от баща си.

- Ще идем ли при госпожа Тейлър? - Той кимна и се усмихна сладко, по бебешки.

- Искаш ли тати да те носи? - Той поклати глава и ме стисна силно, заровил лице във врата ми.

- Май и на тати му се иска една вкусна близалка - прошепнах в ухото му. Тед ми се намуси, погледна си ръката и я протегна към Крисчън, разперил пръсти. Крисчън се засмя и смукна пръстите му.

- Ммм... вкусно.

Тед започна да се смее, протегна ръце към Крисчън и той го взе.

- Къде е Гейл, Софи?

- Беше в голямата къща.

Погледнах Крисчън. Усмивката му беше леко замислена. Зачудих се какво ли му се върти в главата.

- Толкова си добра с него.

- С този малкия ли? - Разроших косата на Тед. - Само защото е като всички мъже от семейство Грей, а аз знам как да се оправям с тях.

- Така е, това със сигурност го умеете, госпожо Грей!

Теди се изскубна от ръцете на Крисчън. Сега пък реши, че иска да ходи. Това мое своенравно дете! Хванах го за едната ръка, баща му за другата, и тръгнахме бавно към къщата, като го люлеехме високо във въздуха, а Софи подскачаше край нас.

Открихме Тейлър пред гаража. Беше един от малкото му почивни дни. Беше с джинси и тесен бял потник и се мъчеше да оправи някакъв стар мотор. Махнах му.

Стоях пред вратата на стаята на Тед и слушах как Крисчън чете приказка.

- Аз съм Лоракс. И ще ви говоря от името на дърветата...

Когато надникнах тихичко в стаята, Крисчън продължаваше да чете, а Теди спеше дълбоко. Погледна ме, затвори книжката и включи бебефона с камерата до креватчето на Тед. Погали го по бузата, изправи се и излезе на пръсти. Не се стърпях и се засмях.

Когато затвори безшумно вратата и се отдалечихме, той ме прегърна и каза:

- Господи, колко го обичам! Но когато спи е страхотно!

- Никога не съм била по-съгласна с теб.

Очите му бяха топли, меки.

- Не е за вярване колко бързо минаха две години.

- Знам.

Целунах го и се сетих за раждането: спешното цезарово сечение, ужасът, който преживя Крисчън, спокойствието на доктор Грийн, когато животът на Малката точица беше в опасност.

- Госпожо Грей, от петнайсет часа сте с родилни болки. Контракциите ви намаляха въпреки че ви вляхме гштоксин. Ще се наложи да направим цезарово сечение. Бебето е застрашено. -Беше повече от категорична.

- Крайно време беше - каза Крисчън и се опита да я убие с поглед.

Тя не му обърна никакво внимание.

- Тихо, Крисчън. - Стиснах ръката му. Гласът ми беше слаб, отпаднал, всичко около мен се въртеше - машините, стените, облечените в зелено хора. Но преди това имах да свърша нещо важно... Какво беше... О, да, сетих се.

- Искам да го родя сама, както другите жени.

- Госпожо Грей, моля ви. Цезарово!

- Моля те. Ана - пригласяше умолително Крисчън.

- После ще мога ли да поспя?

- Да, бебчо, да - почти проплака той и ме целуна по челото.

- Искам да видя Малката точица.

- Ще я видиш.

- Добре тогава - прошепнах.

- Най-сетне - каза доктор Грийн. - Сестра, повикайте анесте-зиолога.

- Доктор Милър, готови за цезарово! Госпожо Грей, ще ви преместим в операционната.

- Операционната? - казахме в един глас и двамата.

Да. Веднага!

И вече се движехме. Летяхме по някакви коридори, лампите на тавана се сляха в една дълга бяла движеща се лента.

- Господин Грей, трябва да облечете престилка и панталони.

- Моля?

- Веднага, господин Грей!

Той стисна окуражително ръката ми и тръгна.

- Крисчън! - извиках в паника.

Минахме през някакви други врати, след секунди медицинската сестра покриваше гърдите ми и слагаше пред главата ми параван с перденца. Вратата се отваряше и затваряше и в един миг около мен имаше ужасно много хора. „Ужасен шум! Искам у дома!“