Усмихнах се. Никой не може да устои на заразителната усмивка на дявола.
- Да. Обичам перверзен секс! И обичам теб! Много!
Събудих се от писък. Щастливият писък на сина ни. И макар че не виждах нито него, нито Крисчън, се усмихнах като идиотка. Тед се беше събудил от следобедния си сън и двамата с Крисчън се боричкаха някъде наблизо. Лежах тихичко и все още не можех да се начудя на енергията и изобретателността на Крисчън, когато играе с детето. Търпението му към Теди беше буквал-но неизчерпаемо. И с него беше много по-тьрпелив, отколкото с мен. Но така и трябва! А моето красиво малко момче, любовта и гордостта на майка си и баща си, не знаеше какво е страх. От друга страна, Крисчън продължаваше да бди над нас и да ни покровителства. Моят сладък, винаги контролиращ, бързо сменящ настроенията си Петдесет нюанса.
- Хайде да намерим мама. Трябва да е някъде из поляната.
Тед каза нещо, което не чух, а Крисчън се засмя безгрижно,
щастливо. Магията на този звук! Неговата бащина радост. Не можах да се стърпя. С мъка се вдигнах на лакти и ги загледах от скривалището си сред високата трева. Крисчън го залюля силно, Тед изпищя щастливо, после Крисчън го метна нагоре във въздуха. Сърцето ми спря и затупка спокойно едва когато го хвана в ръцете си. Тед пищеше радостно. Въздъхнах облекчено. Моето малко, скъпо непораснало момче. Винаги в движение.
- Пак, тати! - извика Тед. Крисчън веднага изпълни желанието му и сърцето ми скочи в гърлото, докато гледах как го мята във въздуха. После го притисна до гърдите си, целуна меднорусата му коса, след това го млясна по бузата и започна да го гьделичка безмилостно. Теди се смееше, блъскаше с ръце по гърдите му, риташе и се опитваше да се отърве. Крисчън го пусна на земята и усмихнато му каза:
- Хайде да намерим мама. Сигурно се е скрила в тревата.
Тед се засмя и започна да се озърта. Играта на криеница му
харесваше. Стисна ръката на Крисчън и посочи нещо, което изобщо не бях аз. Засмях се с глас. Легнах бързо. И на мен ми харесваше тази игра.
- Тед, чух мама. Ти чу ли я?
- Мамо!
Тонът му беше почти заповеднически. Същият като баща си, а беше само на две. Засмях се.
- Теди! - обадих се и легнах загледана в небето с глуповата усмивка на лицето.
- Мамо!
Чух как стъпките им приближават. Газеха през тревата. Теди вървеше пред Крисчън.
- Мама! - изпищя Теди, все едно бе намерил съкровището на Сиера Мадре, и скочи върху мен.
- Хей, момченце! - Залюлях го в скута си и целунах пухкавата му бузка. Той се засмя, целуна ме и се отскубна от прегръдката ми.
- Здравей, мамче. - Крисчън се усмихваше над мен.
- Здравей, тати - усмихнах се.
Той вдигна Тед, седна до мен и го сложи в скута си.
- И внимателно с мама - каза му укорително.
Засмях се. Слава богу, че иронията не ме напускаше. Крисчън извади блакберито си от джоба и му го даде. Това щеше да ни даде пет минути спокойствие. Максимум. Тед го заоглежда със смръщени вежди, сериозно, сините му очи впити в екрана, точно както баща му четеше мейлите си. Крисчън зарови нос в косата му и сърцето ми се напълни с щастие така както балон се пълни с въздух, преди да литне. Бащичко! Като две зрънца грах! Двамата ми най-любими мъже на света.
Разбира се, Тед беше най-талантливото дете на планетата -нали съм му майка, няма начин да мисля иначе. А Крисчън... е, Крисчън си беше Крисчън. Бяла тениска, джинси, самата съблазън. Какво бях направила, за да получа всичко това?
- Изглеждате добре, госпожо Грей.
- И вие, господин Грей.
- Мама е много красива, нали? - прошепна Крисчън в ухото на Тед. Но той беше много по-заинтересован от телефона на татко си.
- Не мога да му се начудя - засмях се.
- Знам. Не мога да повярвам, че утре ще е на две - каза Крисчън някак замислено. Протегна ръка, сложи я на корема ми и след малко добави: - Хайде да си направим много деца.
- Поне още едно. - Усмихнах се.
- Как е дъщеря ми?
- Добре е. Май спи.
- Здравейте, господин Грей, здрасти, Ана.
Беше Софи. Десетгодишната дъщеря на Тейлър. Вървеше към нас през тревата.
- Соиии - изпищя Тед, щом я видя. Метна телефона настрани и се отскубна от ръцете на Крисчън.
- Гейл ми даде две ледени близалки. Може ли да дам едната на Тед?
Читать дальше