E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- Разбира се - казах. „Ох, господи, сега ще се омаже!“

- ’алка. - Той протегна ръце към нея и тя му даде близалката. Вече се беше разтекла.

- Ела, дай на мама. - Взех близалката от него и бързо я напъхах в устата си да оближа потеклия сок. „Хм... много вкусно... червена боровинка“.

- Моя! - запротестира Тед, гласът му бучеше от негодувание.

- Твоя. - И му я върнах в не чак толкова течен вид. Той се усмихна и я напъха в устата си.

- Може ли да заведа Тед на разходка? - попита Софи.

- Да, разбира се.

- Но не далече! - каза Крисчън.

- Няма, господин Грей. - Бадемовите очи на Софи го гледаха сериозно. Тя май мъничко се страхуваше от него. Хвана Теди за ръка и бавно го поведе през високата трева.

- Спокойно, Крисчън. Какво може да им се случи тук?

Той обаче изобщо не беше спокоен. Настаних се в скута му.

- Освен това Тед обожава Софи.

Той завря нос в косата ми и каза:

- Тя е прекрасно дете.

- И е толкова хубава. Русо ангелче.

Крисчън застина и сложи ръце на корема ми.

- Ех, момичета, момичета... - Усетих тревога в гласа му. Увих ръце около врата му.

- Не бива да се тревожиш за нея поне още три месеца. Тук е на сигурно място.

Той ме целуна зад ухото и прокара зъби до меката част.

- Както кажете, госпожо Грей. - И ме захапа. Извиках.

- Нощес беше много хубаво. Трябва да го правим по-често.

- И аз такамисля.

- Това би било възможно, ако спреш да работиш.

Врътнахочи и той ме прегърна по-здраво. Усетих усмивката му във врата си.

- Връткате ми очи ли, госпожо Грей? - Заплахата в гласа му беше осезаема и много съблазнителна. Но заради децата реших да не обръщам внимание на сладката болка в слабините си.

- „Грей Пъблишинг“ има писател сред бестселърите на „Ню Йорк Тайме“ Продажбите на Бойс Фокс са феноменални, сайтът за електронни издания е голям удар и най-сетне имам екипа, който исках.

- И правиш пари в тези трудни времена! - добави той гордо. -Но все пак те харесвам боса, бременна и в кухнята.

Погледнах светналите му очи.

- И на мен ми харесва. - Той ме целуна и пак ме погали по

корема.

И сега, както го бях хванала в добро настроение, реших да повдигна болезнената тема.

- Мислил ли си за предложението ми?

Той застина.

- Отговорът ми е не, Ана.

- Но Ела е такова хубаво име.

- Не. Няма да кръстя дъщеря ни на майка си. Не. Край на този разговор.

- Сигурен ли си?

- Да. - Хвана брадичката ми в дланта си и ме погледна в очите. Беше ядосан. - Откажи се, Ана, нямам намерение да цапам детето си с миналото си.

- Съжалявам. Добре. - „По дяволите! Не искам да се ядосва“.

- Така вече е по-добре. Няма смисъл. Накара ме да призная, че я обичам, завлече ме до гроба й. Това е достатъчно.

„О, не!“ Завъртях се в скута му и хванах в длани главата му.

- Съжалявам. Наистина. Не ми се сърди. Моля те. - Целунах ъгълчето на устата му, той посочи другото и целунах и него.

Посочи носа си, целунах и него. Той се засмя и сложи ръце на дупето ми.

- О, госпожо Грей, какво ще правя с вас?

- Убедена съм, че ще измислиш нещо.

Той се засмя и ме бутна леко на одеялото.

- Какво ще кажеш да направим нещо по въпроса сега? - прошепна съблазнително.

- Крисчън! - опитах се да протестирам.

Изведнъж отнякъде се чу писъкът на Теди и Крисчън скочи като пантера и хукна натам. Аз бавно тръгнах след него. Всъщност не бях разтревожена. Не беше от онези негови писъци, които ме караха да вземам по две стъпала в къщата, за да видя какво става.

Крисчън го грабна в ръцете си. Теди плачеше неутешимо и сочеше земята, където лежеше остатъкът ог близалката. Разтопена каша в тревата.

-■ Изтърва я - каза тъжно Софи. - Щях да му дам моята, ама яизядох.

- О, Софи, не се притеснявай. - Погалих я но косата.

- Мамааа! - виеше Тед с протегнати към мен ръце. Крисчън ми го даде с крайно нежелание.

- Няма, няма.

- ’алка - изхленчи Тед.

- Знам, миличко, знам. Ще идем при госпожа Тейлър и ще вземем друга. - Целунах косата му. Миришеше така сладко, така хубаво. На моето бебе.