E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- Отиваме до офиса да ви сложим по една каска.

Къщата приличаше на огромна черупка. Подовете бяха покрити с някаква груба влакнеста материя. Някои от стените изобщо ги нямаше. На тяхно място бяха иззидали други. Елиът ни развеждаше и обясняваше. Навсякъде около нас работниците му, сред тях имаше и жени, работеха усилено. С облекчение отбелязах, че каменното стълбище с железния инкрустиран парапет си е на мястото, внимателно покрито с бели чаршафи, за да не се праши.

Голямата задна стена беше съборена и на нейно място беше вдигната стъклената стена на Гиа. Дори бяха започнали да работят по верандата. Но въпреки хаоса гледката беше поразяваща. Гиа беше свършила работата си добре. Нововъведенията бяха умерени - беше успяла да запази оригиналния дух на къщата. Елиът търпеливо съобщаваше кое в какъв срок ще бъде готово. Според него можеше да се нанесем преди Коледа, макар че Крисчън се съмняваше да стане толкова бързо.

„Господи! На Коледа тук!“ Нямах търпение. Как щях да дочакам? Ние украсяваме голяма елха, а малко момченце с коса като мед ни гледа с почуда. Какво прекрасно видение!

Последно влязохме в кухнята.

- Ще ви оставя вече, оглеждайте, но внимавайте. Това все още не е дом, а строителен обект.

- Да, разбира се. Благодаря, Елиът - каза Крисчън, хвана ме за ръката и попита: - Щастлива ли си?

Оглеждах голата стая и се чудех къде да закача картините с чушките, които бях купила във Франция.

- Много. И много ми харесва. А на теб?

- И на мен. - Усмихна се.

- Мисля да закачим картините с чушките тук.

Крисчън кимна.

- Искам да сложа и снимките на Хосе. Ти ще решиш къде.

- Някъде, където да не се налага да ги виждам често. - Изчервих се.

- Не бъди такава! - скара ми се той и прокара палец по долна-та ми устна. - Това са любимите ми снимки. Най-много харесвам тази в офиса ми.

- Изобщо не разбирам как може да я харесваш! - Целунах палеца му.

- Има къде-къде по-неприятни неща за вършене в един офис от това да гледам цял ден прелестното ти усмихнато лице. Гладна ли си?

- Зависи за какво - прошепнах.

Той се засмя, очите му потъмняха и надеждата и желанието се изляха във вените ми.

- Говорим за храна, госпожо Грей - каза Крисчън и ме целуна.

Нацупих се престорено и въздъхнах.

- Да, напоследък съм доста гладна.

- Тримата можем да си направим пикник.

- Тримата? Чакаме ли някого?

Крисчън наклони глава настрани.

- Да. След седем или осем месеца.

„О, Точицата“. Усмихнах се глуповато.

- Мислех да хапнем по едно алфреско - каза той.

- На поляната ли?

-Да.

- О, супер!

- Ще е страхотно място за деца - каза той и ме изгледа внимателно.

„Деца? Повече от едно? Дали да спомена сега?“

Той сложи длан на корема ми. Сложих ръката си върху неговата.

- Удивително - прошепна той и за първи път усетих в гласа му преклонението пред чудото.

- Знам. О, ето... имам доказателство. Снимка.

- Снимка? Първата усмивка на бебето?

Извадих разпечатката от ултразвука.

- Виждаш ли?

Крисчън започна да я разглежда, очевидно се чудеше къде да гледа.

- О, да, Точицата. Виждам я. - Говореше със страхопочитание.

- Детето ти - прошепнах.

- Нашето дете! - поправи ме той веднага.

- Първото от много.

- От много? - Очите му се разшириха от паника.

- Поне две.

- Две? Хм. Може ли за начало да почнем с едно, да видим как е, и после...

- Може - усмихнах се.

Излязохме в мекия есенен следобед.

- Кога ще кажеш на родителите си? - попита Крисчън.

- Скоро. Мислех да кажа на Рей тази сутрин, но господин Родригес беше там.

Крисчън отвори багажника на аудито. Вътре имаше кошница за пикник и едно одеяло от тартан, бяхме го купили в Лондон.

- Хайде, ела - каза той, взе кошницата и одеялото в едната ръка, подаде ми другата и заедно тръгнахме към поляната.

- Разбира се, Рос, давай - каза Крисчън и затвори.

Това беше третият разговор, който проведе по време на пикника. Бе събул обувките и чорапите си и ме гледаше, опрял ръце на коленете си. Якето му лежеше върху моето на земята. Беше прекалено топло. Лежах на одеялото до него. Жълтата трева ни скриваше от погледите на всички, шумът от къщата се чуваше, но отдалеч. Бяхме като в отрязано парче... рай. Той сложи още една ягода в устата ми и аз я засмуках с наслада, без да откъсвам поглед от потъмняващите му очи.