E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

И се замислих за детето и как започна всичко с Елена. И се почувствах... зле. Никога не бях поглеждал нещата от тази страна.

И тогава си спомних. Смътен спомен за приглушени гласове до леглото ми, докато лежах в полусъзнание. „Но когато я видях за последен път, видях цялата картина, бъдещето. Знаеш какво имам предвид... за детето. И за първи път осъзнах, че това, което сме правили... е било грешно“. Разговорът с Грейс.

- И това ли е всичко?

- Да, в общи линии.

-О!

-О?

- И всичко свърши?

- Да. Всичко свърши в мига, в който те видях. Но го осъзнах едва когато се видях с нея за последно.

- Съжалявам — казах.

- За какво?

- Че бях толкова ядосана на сутринта.

- Аз знам какво е да си ядосан. И разбирам. - Спря, въздъхна и продължи: - Опитай се да ме разбереш. Искам те само за себе си. Не искам да те деля с никого. Това между нас... аз никога не съм изживявал такова нещо. Исках да го задържа. Исках да съм центърът на твоята вселена, поне за малко.

- Но ти си! Това няма да се промени!

Той ми се усмихна тъжно и прошепна:

- Ана, това просто не е вярно.

Сълзи напълниха очите ми.

- И как може да е вярно? - каза той. - По дяволите! Не плачи, Ана, моля те, не плачи! Съжалявам. - Погали ме по лицето, прокара пръст по треперещите ми устни, за да ме успокои. - Не, Ана, не бива да съжаляваш. Ще обичаш детето ни. И ще си права. И това е единственият правилен начин!

- Но Точицата ще обича и теб. Ти ще си центърът на вселената за това дете. Децата обичат родителите си безусловно, Крисчън. Защото чрез тях са дошли на този свят. Любовта е заложена в тях. Всички деца са така, Крисчън. Дори ти. Помисли за книжката, която си обичал да ти четат. Ти си искал да бъдеш с майка си. И си я обичал.

Той дръпна ръката си, сви я в юмрук.

- Не! - прошепна.

- Да, обичал си я. - Сълзите ми течаха свободно и вече не се опитвах да ги спра. - Разбира се. Това не е въпрос на избор. Ето защо толкова те боли.

Той ме гледаше сурово.

- И именно заради това успя да ме обикнеш. Прости й. Тя е имала своя свят, изпълнен с болка, и е трябвало да се справя сама с нея. Да, тя не е била добра майка, но ти си я обичал въпреки всичко.

Той ме изгледа с призрачни очи, духове от миналото танцуваха там.

„О, не спирай да говориш“.

Най-сетне проговори.

- Обичах да я реша. Косата й беше много хубава.

- Не се съмнявам. Достатъчно е да те погледне човек.

- Но беше лоша майка. - Едва чувах думите му. Той затвори очи. - Страхувам се, че ще съм лош баща.

Погалих го по бузата.

- Крисчън, можеш ли да допуснеш, дори и за секунда, че ще ти позволя да бъдеш лош баща?

Той отвори очи и ме гледа дълго, цяла вечност. Облекчението бавно огря лицето му и накрая той се усмихна.

-Не, не мисля, ще ми позволиш. Господи, колко си силна! Обичам ви, госпожо Грей! А дори не подозирах, че съм способен на това. - Целуна ме по челото. - И така, това е краят на приказката.

-Биваше си я...

Той се усмихна красиво, но мисля, че изпитваше облекчение.

- Как ти е главата?

- Главата ми ли?

Всъщност щеше да гръмне от всичко, което бях чула току-що.

- Боли ли?

-Не.

- Добре. Мисля, че вече трябва да спиш.

„Да спя? След всичко това?“

- Заспивай! - каза той строго. - Сънят е здраве.

- Имам един въпрос. - Нацупих се.

- Какво пък сега? - Погледна ме войнствено.

- Защо изведнъж стана така... прям, откровен... В името на добруването на човечеството ли?

Той се намръщи.

- Казваш ми всичко това сега сам, а всъщност да се изкопчи нещо от теб с доста уморително и често безрезултатно.

- Не знаех.

- Знаеш го много добре.

- Питаш ме защо съм така откровен? Не знам. Може би след като те видях буквално мъртва на земята. Или заради факта, че ще ставам баща. Не знам. Ти каза, че искаш да знаеш. А не искам Елена да стои между нас. Няма как. Тя е минало. Сто пъти съм ти го казвал.

- Ако не се беше опитала да те съблазни... щеше ли да запазиш приятелството си с нея?

- Това вече е втори въпрос.

- Съжалявам. Не ми отговаряй. - Изчервих се. - Така или иначе каза повече, отколкото някога съм се надявала да изкопча от теб.

Погледът му омекна.

- Не, не мисля, че бих запазил това приятелство. Но след рождения ми ден все мислех за нея като за... нещо, което съм започнал и не съм довършил. Тя прекрачи границата, и аз приключих. И моля те, повярвай ми, няма да я видя никога повече.