E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

„Добре, забравяме темата. Време е да разхлабя захапката“. Подсъзнанието ми едва не припадна от облекчение. „Най-накрая, че и на мен ми писна!“

- Лека нощ, Крисчън. Благодаря за поучителната приказка. -Целунах го, но в мига, в който се опитах да удължа целувката, той се отдръпна.

- Недей. Само ме измъчваш така.

- Не се измъчвай тогава.

- Не. Имаш нужда от почивка, а е много късно. Заспивай!

Загаси нощната лампа и мракът ни потопи.

- Обичам те, Крисчън! Безусловно! - казах и се сгуших в него.

- Знам.

Усетих срамежливата му усмивка.

Отворих очи. Стаята беше окъпана в светлина. Крисчън го нямаше. Погледнах часовника - осем без пет. Поех дълбоко дъх. Ребрата ме боляха и пареха, но болката полека отшумяваше. Помислих си, че мога да ида на работа. Работа - да! Исках да отида на работа!

Беше понеделник, а лежах в кревата цялата неделя. Крисчън ме пусна само за малко, да ида да видя Рей. „Честно, как може да е такъв? Контрольор“. Моят контрольор! Усмихнах се с умиление. Беше внимателен, приказлив, правеше всичко с любов. Главата не ме болеше, болката в ребрата беше поносима, макар че, честно казано, се налагаше да внимавам, когато се смея. Но бях крайно изнервена. Това беше най-дългият период без секс от... всъщност от първия път.

Мисля, че и двамата бяхме успели да възвърнем душевното си равновесие. Крисчън изглеждаше много по-отпуснат и спокоен. Онази „приказка за лека нощ“ бе успяла да зарови духовете от миналото. Може би.

Взех бърз душ и след като се изсуших, започнах да оглеждам дрехите си. Исках нещо секси. Нещо, на което той да не може да устои. Кой би помислил, че този ненаситен мъж може да се контролира до такава степен? Не исках точно сега да се задълбавам в темата как е успял и кой го е научил на такъв самоконтрол. Не бяхме говорили за Робинсън Кучката от онази нощ и се надявах никога повече да не се наложи да говорим за нея. За мен тя бе мъртва.

Избрах безобразно къса черна пола и бяла копринена блуза с набрана дантела около деколтето. Обух копринени чорапи с дантела и убийствено високи обувки на „Луботен“. Малко грим, малко червило за естествен сексапил, свирепо разресване на косата. Оставих я пусната. „Да, това трябва да подейства!“

Крисчън закусваше на плота в кухнята. Видя ме и вилицата с набодено на нея късче омлет увисна във въздуха. Намръщи се.

- Добро утро, госпожо Грей. Отивате ли някъде?

- На работа. - Усмихнах се сладко.

- А, не. - Погледна ме, все едно бях казала най-смешното нещо на света. - Доктор Синг каза - една седмица болнични!

- Крисчън, нямам никакво намерение да прекарам деня сама в леглото. При това положение мога спокойно да ида на работа. Добро утро, Гейл.

- Добро утро, госпожо Грей. - Тя се опита да прикрие усмивката си. - Да ви приготвя ли закуска.

-Да.

- Гранола?

- Предпочитам бъркани яйца с пълнозърнест препечен хляб.

Тя се усмихна, а Крисчън не успя да скрие изненадата си.

- Ана, няма да ходиш на работа!

-Но...

- Не! Не спори!

Погледнах го ядно и чак сега забелязах, че още е по пижама.

- А ти ще ходиш ли на работа? - попитах.

-Не.

„Аз ли откачам?“

- Не е ли понеделник?

- Да. Така поне показва календарът.

- Кръшкаш от бачкане? - Присвих очи.

- Няма да те оставя сама тук пак да си навлечеш някоя беля. А и доктор Синг каза, че ще можеш да се върнеш на работа чак след седмица. Забрави ли?

Качих се на стола до него и леко повдигнах полата. Госпожа Джоунс ми поднесе чая.

- Изглеждаш добре - каза той, а аз кръстосах крака. - Много добре даже, особено тук. - И прокара пръст по кожата над дантелата на чорапа ми. Пулсът ми се ускори само от допира.

- Полата ти е много къса - каза с леко неодобрение, а очите му следваха движението на пръста му.

- Така ли? Не бях забелязала.

Той ме погледна и се засмя.

- Наистина ли не забелязахте, госпожо Грей?

Изчервих се.

- И не мисля, че този тоалет е подходящ за работа - каза той.

- Е, след като няма да ходя на работа, темата е изчерпана.

- Изчерпана?

- Изчерпана, да.

Той се засмя и продължи с омлета. Преглътна и каза: