E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- Имам по-добра идея.

- Така ли?

Той ме погледна изпод дългите си мигли, сивите му очи потъмняха. Поех рязко дъх. Слава богу! Крайно време беше.

- Ще отидем да видим докъде е стигнал Елиът с къщата.

Той майтап ли си правеше? Чак после си спомних, че трябваше да отидем още преди Рей да катастрофира.

- С удоволствие.

- Добре.

- Всъщност ти не трябва ли да си на работа?

- Не. Рос се върна от Тайван. Там всичко е минало добре. Всичко е наред.

- Нали ти щеше да ходиш там.

- Ана, ти беше в болницата!

-О!

- Да. О! Така че днес възнамерявам да си уплътня времето със съпругата си.

- Да си уплътниш времето? - Не можах да прикрия надеждата в гласа си.

Госпожа Джоунс сложи чинията с яйца пред мен и пак не успя да скрие усмивката си.

- Да, да си уплътня времето - засмя се Крисчън.

Бях прекалено гладна, за да продължавам да кокетнича и да флиртувам, и то със съпруга си.

- Винаги се радвам, когато се храниш - каза той, стана и целуна косата ми. - Отивам да си взема душ.

- Ммм... да дойда ли да ти изтъркам гърба? - попитах с пълна с яйца и хляб уста.

- Не. Яж!

Тръгна и си смъкна тениската. Един вид, възнагради ме с възможността да се насладя на голия му гръб и прекрасно изваяните му рамене. Спрях да дъвча. „Нарочно го прави! Защо?“

Карахме на север. Крисчън беше много спокоен. Бяхме оставили Рей и господин Родригес да гледат футбол в стаята на Рей в болницата. Подозирах, че Крисчън е купил телевизора с плосък екран.

Всъщност изглеждаше много по-добре след нашия „разговор“. Все едно някой бе свалил огромен товар от гърба му. Сянката на Робинсън не тегнеше така зловещо над нас. Може би защото бях решила да загърбя темата, може би защото и той беше решил да я загърби. Но сега го чувствах много по-близък. Вероятно защото ми се бе изповядал. И се надявах да е така и за в бъдеще. И все повече се отваряше за бебето. Е, не беше хукнал да купува креватче, но бях много по-обнадеждена.

Гледах го и го изпивах с очи. Сексапилен, рошава коса, късо спортно яке, бяла риза, джинси.

Той ме погледна, сложи ръка над коляното ми, погали ме нежно.

- Радвам се, че не си смени тоалета.

Бях сменила обувките с ниски, спортни, и бях облякла някакво яке, но не бях сменила полата. Пръстите му затанцуваха по бедрото ми. Сложих ръката си върху неговата.

- Ще продължаваш ли да ме дразниш?

- Може би - усмихна се той.

- Защо?

- Защото мога. - Усмихна се хлапашки.

- Тая игра се играе от двама - прошепнах.

Пръстите му продължиха да се движат по бедрото ми.

- Хайде да ви видим, госпожо Грей. - Усмихна се още по-широко.

Взех ръката му и я сложих на коляното му.

- Е, играй си я сам.

- Както пожелаете, госпожо Грей.

По дяволите! От тази игра май нямаше да излезе нищо добро за мен.

Крисчън зави по алеята към къщата ни. Вкара кода и големите бели метални врати се отвориха. Колата запълзя по алеята между дърветата, цялата застлана с листа - зелени, жълти, меднокафя-ви. Високата трева на моравата беше слънчево жълта, но тук-там се виждаха и зелени стръкчета. Денят беше много красив. Слънцето грееше и соленият дъх на Залива бе примесен с упоителния аромат на идващата есен. Такава тишина и красота! И като си помислиш, че това щеше да е домът ни.

След завоя видяхме къщата. Пред нея бяха спрели няколко камиона с надпис ОКЕУ СОК8Т1ШСТЮК8. Беше вдигнато скеле и няколко работници с каски се бяха качили по покрива.

Крисчън спря колата пред входа.

- Ела да намерим Елиът.

- Тук ли е?

- Надявам се. Плащам му добре, така че би трябвало да е тук.

Слязохме от колата.

- Ей, брато! - чу се отнякъде се гласът на Елиът. Заоглежда-хме се. - Тук, горе!

Беше на покрива и ни махаше, ухилен до уши.

- Крайно време беше да дойдете! Чакайте там, ей сега идвам.

Крисчън сви рамене и зачакахме.

- Здрасти, брато. - Елиът тупна Крисчън по ръката. - А ти, малката? Как си? - Хвана ме и ме завъртя.

- По-добре. - Успях да се засмея, макар че ребрата ме заболяха. Крисчън го погледна лошо, но Елиът не му обърна никакво внимание.