E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- Може би. Колкото повече остаряваш, толкова повече команди почваш да раздаваш. - Погледна ме с присвити очи, но не можеше да скрие шеговитото си изражение.

- И какво мислиш да направиш по въпроса? - предизвиках го аз.

- Аз знам какво искам. Не знам обаче дали ще ти е по силите.

- Очите му грееха.

- О! Господин Грей, знам, че бяхте много деликатен с мен през последните няколко дни, но нека ви напомня, че не съм от стъкло и не се чупя лесно.

- Не ти ли харесва да съм деликатен?

- Естествено, че ми харесва. С теб... но знаеш... разнообразието е подправката на живота. - Запърхах с мигли.

- И търсиш нещо не съвсем деликатно?

- Нещо животоувърждаващо.

- Животоутвърждаващо? - повтори той с удивление, весело.

Кимнах.

- Не си хапи устната - прошепна той и стана рязко, без да ме пуска. Хванах се за ръцете му от страх да не ме изпусне. Той ме отнесе до най-малкия от трите дивана и ме сложи да седна.

\

- Чакай тук и не мърдай. - Погледна ме кратко, горещо, напрегнато, обърна се и тръгна към спалнята. „О, как обмчам босите му крака! Какво толкова има в босите крака, че така възбуждат?“

Върна се след малко, но беше минал за гърба ми и ме стресна.

- Първо мисля да се отървем от това. - Смъкна тениската ми и останах по бикини. Дръпна опашката ми назад и ме целуна.

- Стани! - каза сурово, все още опрял устни в моите. Изобщо не се поколебах. Той сложи на дивана една хавлиена кърпа.

„Каква е тази кърпа?“

- Махни бикините.

Преглътнах малко притеснено, но веднага ги махнах и ги оставих на дивана.

- Седни - каза той и отново дръпна косата ми. - И ще ми кажеш да спра, ако ти се стори трудно.

Кимнах.

- Кажи го! - нареди той заповеднически.

- Да - отговорих покорно.

- И така, госпожо Грей... по предварително предявено искане ще се наложи да ви вържа... - Гласът му спадна до задъхан шепот. Потоци от желание се изляха в тялото ми, втурнаха се със светлинна скорост през нервните ми окончания. И това само от няколко думи. „О, моят сладък Петдесет! На дивана?“

- Свий си коленете и се облегни назад - нареди той.

Качих крака на дивана и свих колене към гърдите си. Той измъкна колана от единия халат и го завърза над лявото ми коляно.

- От халата?

- Импровизирам. - Засмя се, затегна възела над коляното ми, след което завърза другия край за задния крак на дивана.

- Не мърдай - каза и повтори процедурата с десния ми крак.

Господи!... Седях разкрачена. Изяло на показ.

- Удобно ли ти е? - попита той и се наведе да ме погледне иззад дивана.

Кимнах и зачаках да върже и ръцете ми. Но той не го направи. Целуна ме.

- Нямаш представа каква възбуждаща гледка си - каза и потри нос в моя. После добави: - Май е време да сменя музиката - Стана и тръгна бавно, като на разходка, към айпода.

Как го правеше? Ето ме, просната, разгонена като кучка, почти готова, а той се разхожда най-спокойно и сменя музики. Гледах как мускулите му се движат под тениската му, докато сменяше песента. Сладък, почти детски женски глас започна да пее нещо от сорта „Наблюдавам те“.

„О, харесвам тази песен!“

Крисчън се обърна, втренчи се в очите ми и без да мигва тръгна обратно и елегантно коленичи пред мен.

Изведнъж се почувствах адски... оголена.

- Оголена или уязвима, или и двете? - попита той. Както ви наги бе намерил думата още преди да си я помисля. Ръцете му останаха на коленете му. Кимнах.

„Защо не ме докосва?“

- Чудесно! - каза той. - Протегни ръце напред!

Не можех да откъсна поглед от тези хипнотизиращи очи. Протегнах ръце напред и той изсипа в дланите ми някаква течност като олио от малка чисто шишенце. Миришеше хубаво - тежка миризма на мускус. Не можех да се сетя откъде ми е позната.

- Разтрий си ръцете! - Сгърчих се под горещия му, натежал от страст поглед. - И сега не мърдай! - предупреди ме и добави: -Сега искам да се докосваш.

„Боже!“

- Започни от врата и продължи надолу.

Поколебах се.

- Не се срамувай, Ана. Хайде, направи го.

Хуморът и предизвикателството в гласа му бяха почти толкова осезаеми, колкото и възбудата.

Сладкият глас продължаваше да пее: „Няма нищо сладко в мен“. Сложих ръце върху шията си и ги пуснах надолу до гърдите си. Олиото ги плъзгаше леко по кожата ми. Ръцете ми бяха много топли.

- По-надолу! - каза той. Очите му бяха почти черни. Нямаше никакво намерение да ме докосне.

Дланите ми обвиха гърдите ми.

- Дразни зърната.

Започнах леко да дразня зърната си.

- По-силно! - каза той нетърпеливо. Седеше неподвижно между краката ми и само гледаше. - Направи го така, както го правя аз! - Очите му горяха с черен пламък.