E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- Бъди добра с него, Ана.

- Ще бъда. Обещавам.

Крисчън затвори вратата на апартамента и с облекчение се облегна на нея.

- Най-сетне сами! - каза и ме изгледа продължително.

Застанах пред него и прокарах пръсти по реверите на сакото му.

- Благодаря ти за прекрасния рожден ден. Ти наистина си най-щедрият, най-милият, най-предвидливият и най-умен съпруг.

- Удоволствието е изцяло мое.

- Да... твоето удоволствие. Да направим нещо за него - прошепнах. Хванах реверите, дръпнах го към себе си и го целунах.

На другата сутрин всички закусихме заедно, а аз отворих подаръците. После се сбогувахме с всички, които се прибираха в Сиатъл с Чарли Танго. Само мама и Боб щяха да тръгнат за летището малко по-късно. Аз, мама и Крисчън тръгнахме към болницата. Тейлър ни закара с колата на Крисчън, защото нямаше да се съберем в моята. Боб реши да остане и аз тайничко се зарадвах. Щеше да е наистина странно, а съм сигурна, че и Рей нямаше да иска съпругът на бившата му жена да го види в това състояние.

Рей лежеше все така неподвижен. Само брадата му беше пораснала. Мама изпадна в шок и се разплака.

- О, Рей! - Стисна ръката му и го погали по лицето. Беше толкова трогателно да видя любовта й към бившия й съпруг. Намерих кърпички в чантата си. Тя седеше стиснала неговата ръка, а аз - нейната.

- Ана, имаше време, когато този мъж беше центърът на вселената ми, слънцето изгряваше и залязваше с него. Аз винаги ще го обичам. Той се грижеше за теб и те обича.

- Мамо, недей! - изхлипах, а тя ме погали по бузата и прибра палавото кичурче зад ухото ми.

- Знаеш, че винаги ще обичам Рей! Ние просто се... отдалечихме един от друг. - Въздъхна. - И не можех да продължа да живея с него. - Погледна си пръстите и аз се зачудих дали мисли за Стив, Съпруг номер три, за когото не говорехме никога.

- Знам, че го обичащ - прошепнах и обърсах сълзите си. -Днес ще го извадят от комата.

- Това е добре. Сигурна съм, че ще се оправи. Той е такъв инат! Приличаш на него.

- Да не сте си говорили с Крисчън за това?

- А той мисли ли, че си инат?

- Май да.

- Ще му кажа, че е семейна черта. Изглеждате толкова щастливи.

- Та ние сме щастливи. Или поне натам вървим. Обичам го и той е центърът на моята вселена, мамо. Слънцето изгрява и залязва с него.

- За всички е ясно, че той те боготвори.

- И аз го боготворя.

- Не забравяй да му го казваш. Мъжете се нуждаят от словесни уверения. Точно колкото се нуждаем и ние.

Настоях да отидем с мама и Боб до летището. Тейлър караше аудито К8 зад нас, а Крисчън - аудито 811У. Така ми се искаше да бяха останали още мъничко, но трябваше да се върнат в Савана.

- Боб, грижи се за нея, моля те - прошепнах в ухото му, когато ме прегърна.

- Разбира се, Ана. Винаги!

Обърнах се към мама

- Довиждане, мамо. Благодаря, че дойдохте! - Гласът ми беше задавен от сълзите. - Толкова те обичам!

- Милото ми момиче! И аз те обичам. Рей ще се оправи. Не му е време да се предава сега. Сто на сто има някой мач на „Мари-нърс“, който не бива да пропусне.

Засмях се. Права беше. Реших тази вечер да му прочета спортните страници от неделния вестник.

Гледах ги как се качват в самолета на „Грей Ентърпрайзис“. Тя ми махна със сълзи в очите и изчезна. Крисчън уви ръка около кръста ми.

- Да се връщаме, бебчо.

- Ти ще караш, нали?

- Разбира се.

Върнахме се в болницата привечер. Рей изглеждаше някак различно. Чак след секунди разбрах, че помпата и тръбичката ги няма. Дишаше си сам. Такова облекчение! Погалих брадясалото му лице и извадих кърпичка да забърша около устата му.

Крисчън тръгна да търси доктор Сладър или Кроу да ни кажат какво става, а аз си седнах на столчето до него като на пост.

Отворих вестника на спортната страница и започнах де Ч®Тй на глас репортажа за мача между „Солт Лейк“ и „Саундъре", „Саундърс“ бяха загубили. Кейн Келър вкарал победния ГШ1 '«и „Солт Лейк“. Стисках здраво ръката на Рей и прочетох ЦЯЛЙТЙстатия.

- Краен резултат: „Саундърс „Реал Солт Лейк" - едмп на две.

- Ани, загубили сме! Не! - Ръката на Рей стисна моята.

„Татко!“

Сълзите текнаха по лицето ми.

- Не плачи, Ани. - Гласът му беше прегракнал. - Какво стйнй?

Хванах ръката му с две ръце и я притиснах към лицето си,

- Катастрофирали сте. Сега си в болницата в Портланд,

Рей се намръщи, но не мисля, че се почувства неудобно ш неочаквания изблик на чувства от моя страна. Той просто не ном неше катастрофата.

- Искаш ли вода? - попитах, макар че не бях сигурни дили може да му дам. Той кимна със същото крайно озадачено И’<���рйЖР ние. Сърцето ми щеше да се пръсне от любов и щастие. Стимич, наведох се към него и го целунах по челото.