E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

Колко типично за майките!

- Мамо! - скарах й се.

- Ето, така е по-добре. Честит рожден ден! - И мина встрани да отстъпи място на следващия в оформилата се зад нея опашка.

- Ана, той вече е доста по-добре. Доктор Сладър е един от най-добрите специалисти в страната. Честит рожден ден, ангелче! - Грейс ме прегърна.

- Ана, поплачи си колкото ти се иска! Това се е твоето парти!

- Хосе също ме прегърна.

- Честит рожден ден, мило момиче! - Карик хвана лицето ми в ръце и се усмихна широко.

- К’во става маце? Старчето ти ще се оправи! - Прегърна ме и Елиът. - Честит рожден ден!

Крисчън ме хвана за ръка и ме издърпа от преградката му.

- Хайде, стига си опипвал жена ми. Върви да опипваш годеницата си.

Елиът му се ухили и намигна на Кейт.

Сервитьорът, когото не бях забелязала досега, подаде на мен и на Крисчън чаши с розово шампанско.

- Този ден щеше да е различен, ако Рей бе тук, сред нас, но той не е далеч - почна Крисчън. - Оправя се бързо и, Ана, знам, че това, което той би искал от теб, е да се забавляваш. Пия за всички вас, които дойдохте да споделите с нас рождения ден на моята прекрасна съпруга. Първият от многото й рождени дни, които ще посрещнем заедно. Честит рожден ден, моя любов!

А аз пак започнах битка с проклетите сълзи, които просто не искаха да се разкарат.

Наблюдавах оживените разговори на масата. Беше ми някак странно. Бях сред най-любимите си хора, семейството ми, а в същото време мислех как мъжът, когото смятах за мой истински баща, лежи на поддържащо дишане в студената бездушна болница. Не следях какво точно става, но им бях благодарна, че са с мен. Гледах как Крисчън и Елиът се шегуват, гледах Хосе, винаги готов да се включи с нещо умно и забавно, Мия с нейните вечни вълнения и ентусиазма, с който се хранеше, Итън, който я гледаше срамежливо. Зачудих се дали я харесва, но беше трудно да се разбере. Господин Родригес изглеждаше отпочинал и много по-добре. Хосе се грижеше за него. Режеше храната му, доливаше чашата му: със сигурност и той бе почувствал какво е родителят ти да е на косъм от смъртта. И беше започнал истински да цени факта, че баща му е до него, жив и здрав. Бях сигурна в това.

Погледнах мама - чаровна, умна, топла, с чувство за хумор. „Толкова я обичам! Да не забравя да й го кажа. Животът е толкова безценен! Научих го вече“.

- Добре ли си? - попита Кейт, нетипично за нея меко и нежно.

- Да. Благодаря, че дойде.

- Мислиш ли, че господин Паричко щеше да успее да ме държи далеч от теб днес? Возихме се в хеликоптера.

- Сериозно?

- Да. Всички дойдохме с него. И като си помислиш, че Крисчън може да управлява това нещо!

Кимнах.

- Много възбуждащо!

- Да, май е така.

- Тук ли ще останете тази вечер? - попитах.

- Да, всички оставаме. А ти нищо не разбра, така ли?

Поклатих отрицателно глава.

- Голям хитрец е, нали?

Кимнах.

- Какво ти купи за рождения ден?

- Това. - Показах гривната.

- О, много е сладка.

-Да.

- Лондон, Париж... сладолед?

- Не питай

- Не питам. Знам.

Изчервих се.

- О, да, и още нещо... Едно ауди К8.

Кейт направо си изплю виното, за да не се задави. То потече по брадичката й и двете се засмяхме с глас.

- Кучият му син! Ама наистина е страхотен! - възкликна Кейт.

Донесоха ми огромна изящно изработена шоколадова торта с двайсет и две свещички. Всички запяха Честит рожден ден!“ Грейс гледаше как Крисчън пее с всички и очите й грейнаха с любов. Изпрати ми въздушна целувка.

- Пожелай си нещо - прошепна Крисчън в ухото ми. Духнах всички свещички наведнъж, без да спирам да си пожелавам наум татко да се оправи. „Татко, моля те, бъди с мен жив и здрав! Толкова те обичам!“

Към полунощ Хосе и господин Родригес решиха да тръгват.

- Много ви благодаря, че дойдохте! - казах на Хосе и го прегърнах.

- Не бих пропуснал такова събитие. Радвам се за Рей.

- С баща ти и с Рей трябва да дойдете в Аспен. Ще идете на риба с Крисчън.

- Ей, това е страхотно! - Той се засмя и отиде да вземе палтото на баща си, а аз клекнах да му кажа довиждане.

- Знаеш ли, Ана, по едно време мислех, че ти и Хосе... - Черните му очи ме гледаха напрегнато, но с обич.

„О, не! Не това!“

- Аз много обичам сина ви, господин Родригес, той ми е като брат.

- От теб щеше да излезе прекрасна снаха. И ти си прекрасна снаха за господин и госпожа Грей - каза той замислено, а аз се изчервих.

- Надявам се да ме приемете като близък приятел.

- Разбира се. Съпругът ти е добър човек. Направила си правилния избор, Ана.

- И аз така мисля - прошепнах и го прегърнах. - Много го обичам.