- Здравейте и благодаря, че ме приехте.
- Здравейте, детектив Кларк. - Крисчън се ръкува с него и го покани да седне, а аз се настаних на дивана, на който се бяхме забавлявали предната нощ. Изчервих се.
- Всъщност исках да говоря с госпожа Грей - натърти Кларк и погледна Тейлър и Крисчън. Тейлър стоеше до вратата. Крисчън го погледна и му кимна да излезе. После каза делово:
- Всичко, което искате да кажете на съпругата ми, може да кажете и пред мен.
Детектив Кларк се обърна към мен.
- Убедена ли сте, че искате съпругът ви да присъства на това?
- Разбира се. Нямам какво да крия. Нали само ще ме разпитвате? - Погледнах го изумено и сърдито.
- Да, госпожо.
- Искам съпругът ми да остане.
Крисчън седна до мен. Цялото му тяло излъчваше ужасяващо напрежение.
- Добре тогава - въздъхна Кларк, решил, че е излишно да ни убеждава. Прочисти гърлото си и продължи: - Госпожо Грей, господин Хайд твърди, че е бил подложен на сексуален тормоз от вас и че нееднократно сте се опитвали да го прелъстите.
Едва не избухнах в смях. Сложих ръка на бедрото на Крисчън, за да го спра, понеже усетих, че тръгва да става.
- Това е абсурдна лъжа! Нелепо и смехотворно! - Крисчън едва не се давеше в думите си.
Стиснах крака му, за да го накарам да млъкне.
- Това не отговаря на истината - казах спокойно. - Всъщност беше точно обратното. Той ми се предложи... ако мога да кажа така, по крайно агресивен начин, и беше уволнен.
Кларк сви устни в тънка черта и продължи:
- Хайд твърди, че сте измислили цялата тази история, за да предизвикате уволнението му. Казва, че сте го направили, понеже не е откликнал на сексуалните ви желания и защото сте искали да заемете мястото му в издателството.
Хайд наистина беше по-луд, отколкото предполагах.
- Това не е вярно - отвърнах.
- Детектив Кларк, нали не се опитвате да ми кажете, че сте минали целия този път, за да тормозите жена ми със смехотворните си обвинения?
Кларк обърна стоманеносините си очи към Крисчън и каза тихо и сдържано:
- Искам да чуя какво ще ми каже съпругата ви, господин Грей.
Стиснах крака на Крисчън, за да го успокоя и да го накарам да
запази самообладание.
- Ана, не искам да слушаш тези глупости!
- Смятам, че детектив Кларк трябва да знае какво наистина се случи - казах и Крисчън махна с ръка и се предаде.
- Това, което твърди Хайд, просто няма нищо общо с истината
- продължих.
Гласът ми беше спокоен, макар че изпитвах всичко друго освен спокойствие. Обвиненията бяха, меко казано, нелепи, а и се притеснявах, че Крисчън може да избухне всеки миг. Каква игра играеше Хайд?
- Господин Хайд се опита да ме насили една вечер в кухнята на офиса. Каза ми, че са ме назначили на работа в издателството благодарение на него и че очаквал да му се отблагодаря, като извършвам за него определени сексуални услуги. Опита се да ме изнудва чрез електронната ми поща, като използваше имейли, които бях пращала на Крисчън, който тогава все още не беше мой съпруг. Не знаех, че чете пощата ми. Разбрахме по-късно. Той е напълно луд, очевидно е под влияние на някакви странни делюзии. Обвини ме, че съм шпионин на Грей и му помагам да вземе компанията. Но не знаеше, че Крисчън вече е неин собственик.
Поклатих глава да се отърся от отвратителното чувство, което ме полази при спомена за онази вечер.
- И след всичко това аз го... обезвредих.
- Обезвредили сте го? - Кларк ме погледна удивено.
- Баща ми е служил в армията. Хайд... ми посегна, а аз зная как да се защитавам.
Крисчън ме погледна гордо.
- Ясно. - Кларк въздъхна и се облегна назад.
- Правили ли сте опити да се свържете с някоя от бившите му асистентки? - попита Крисчън почти дружелюбно.
- Да, но истината е, че не можем да накараме нито една от тях да говори. Всички казват, че е бил образцов шеф, но в същото време нито една от тях не се е задържала повече от три месеца.
- И ние имахме същия проблем - каза Крисчън.
С Кларк го погледнахме с отворени усти.
- Шефът на охраната ми говори с всичките бивши асистентки
- поясни Крисчън.
- И защо?
Крисчън заби студения си поглед в него и каза търпеливо:
- Защото съпругата ми започна работа при Хайд, а аз проверявам всеки човек, с когото тя работи.
Детектив Кларк се изчерви. Аз свих рамене и се усмихнах. Това е положението. Добре дошъл в моя свят!
- Разбирам - каза Кларк. - Мисля обаче, че има нещо, което ми убягва. Утре ще направим по-щателен оглед на апартамента му. Може би ще изникне нещо, макар че не е живял там от доста време.
Читать дальше