E.L. James - E. L. James - Fifty Shades Freed

- Добре - казах със свито гърло и се облякох набързо. „Имам точица, една малка точица“. Когато се облякох и излязох иззад паравана, тя седеше зад бюрото си.

- През това време искам да започнете да приемате фолиева киселина и пренатални витамини. Ето, в тази брошура ще намерите всичко, което не е препоръчително да правите, и всичко, което може да правите.

Подаде ми таблетките и листовките и продължи да говори, а аз бях тотално изключила и нито приемах, нито предавах. Бях, много меко казано, шокирана. Това беше повече, отколкото изобщо можех да асимилирам и понеса. „Би трябвало да съм щастлива. Но трябваше да съм поне на трийсет. Много е рано, прекалено рано!“ Опитах се озаптя паниката.

Вежливо й пожелах приятен ден и тръгнах към изхода, към хладния есенен следобед. И тогава съвсем внезапно ме втресе, тялото ми се скова от смразяващ студ и ужасяващо предчувствие. Крисчън щеше да побеснее, но до каква степен щеше да е този път можех само да гадая. „Не съм готов все още да те деля“. Думите му не излизаха от главата ми. Загърнах сакото си, за да се отърва от смразяващото чувство.

Сойър изскочи от колата и ми отвори вратата. Погледна ме разтревожено, очевидно притеснен от изражението ми. Не му обърнах никакво внимание.

- Накъде, госпожо Грей?

- В СИП - казах, свих се на задната седалка и затворих очи. Не трябваше ли да съм щастлива? Разбира се, че трябваше да съм щастлива. Но не бях. Беше рано. Прекалено рано за това. „Ами какво ще стане с работата ми? Ами със СИП? Ами с Крисчън и мен? Не. Не. Не. НЕ! Всичко ще е наред. Ще се оправим. Той ще се справи. Той е обичал Мия като бебе, нали Карик ми каза“.

И сега я боготвореше. Помислих, че няма да е зле да кажа на Флин. Да го предупредя. Или пък да кажа на Крисчън. Или пък трябваше да сложа край на... този живот. Шокирана от ужасяващата посока, в която бяха хукнали мислите ми, притиснах корема си с ръце, за да се предпазя сама от себе си. „Не, това е моята малка точица! - Очите ми се напълниха със сълзи. - Какво да правя, Господи!?“

И тогава онова видение... малко момченце с коса като тъмна мед, с блестящи очи, бягащо щастливо по моравата пред новата ни къща... И видението ме успокои, заля съзнанието ми с перспективата за толкова много прекрасни неща и нови възможности. То се смее щастливо, безгрижно, а ние с Крисчън го гоним. Крисчън го хваща, носи го на конче и влизаме в къщата ръка за ръка.

И изведнъж видението изчезна. Представих си погнусата, с която Крисчън можеше да ме загърби. Дебела, тежка, с бебе в корема. Той се обръща, стъпките му отекват към входа на Салона с огледалата, и ме оставя сама. Огледалата отразяват ехото от една отиваща си сянка. Подът и стените кънтят празно. Крисчън...

Подскочих като ужилена. „Не, това е само видение. Какво ти видение? Ще откачи, ще е бесен!“

Сойър спря пред СИП и аз влязох в сградата почти тичешком.

- Ана, така се радвам да те видя. Как е баща ти? - попита Хана.

Погледнах я хладно.

- По-добре, благодаря. Мога ли да те видя за малко в офиса?

- Разбира се. - Изгледаше неприятно изненадана. - Наред ли е всичко?

- Искам да знам дали си местила или отлагала посещенията ми при доктор Грийн.

- При доктор Грийн? Да, разбира се. Два или три пъти. Винаги беше заета или закъсняваше. Защо?

„Защото съм бременна, мамка ти!“ Цялото ми съзнание крещеше срещу нея. Поех дъх, за да успокоя тона, доколкото мога:

- Ако се наложи да преместиш някоя от срещите ми отсега нататък, искам да знам. Не проверявам графика си редовно.

- Разбира се. Какво нередно съм направила?

Поклатих глава и въздъхнах.

- Ще ми направиш ли чай? После можем да обсъдим какво е положението и какво е станало, докато ме нямаше.

- Разбира се. Веднага - каза ведро тя и излезе от офиса.

Гледах я как се отдалечава и после казах тихичко на Малката

точица: „Виждаш ли тая жена? Тя е причината да си тук“. Потупах се по корема, после се почувствах като кръгла идиотка, защото не говорех на нищо повече от едно петно На монитора, една точка информация. Моята Малка точка. Поклатих глава, ядосана на себе си и на Хана, макар че напълно съзнавах, че нямам право да й се сърдя. Пуснах компютъра с крайно нежелание. Всяка надежда си отиваше.

Имаше мейл от Крисчън.

Подател:Крисчън Грей

Относно:Липсваш ми

Дата:13 септември 2011, 13:58

До:Анастейжа Грей

Госпожо Грей,

От три часа съм офиса си и вече ми липсвате.

Надявам се, че Рей се чувства добре в новата си стая. Мама ще иде да го види следобед.