Ерих Ремарк - Черният обелиск (История на една закъсняла младост)

Майор Волкенщайн направил отлична кариера. Той станал член на партията, участвувал при създаването на законите против евреите, след войната няколко години се спотайвал, а днес заедно с много други партийни другари работи във външното министерство.

Бодендик и Вернике дълго време укривали в лудницата неколцина евреи. Сложили ги в килиите за неизлечимо болните, обръснали им главите и ги научили как да се преструват на луди. Бодендик бил преместен по-късно в едно малко село, защото се обезпокоил неуместно, когато неговият епископ получил титлата държавен съветник от едно правителство, което възхваляваше убийството като свещен дълг. Вернике бил отстранен, защото не се съгласил да направи смъртоносни инжекции на своите болни. Той успял да изведе навън укритите преди това евреи и да ги отпрати. Бил пратен на фронта и загинал през 1944 година. Вили загинал през 1942, Ото Бамбус — през 1945, Карл Крол — през 1944 година. Лиза била убита при една бомбардировка. Също и старата госпожа Крол.

Едуард Кноблох превъзмогнал всичко; той еднакво добре сервирал на праведни и неправедни. Хотелът му бил разрушен, но той го възстановил. Герда не се омъжила за него и никой не знае какво е станало с нея. И за Женевиев Терховен не чух вече никога нищо.

Интересна кариера направил Оскар Сълзата. Той отишъл като войник в Русия и за втори път станал комендант на гробище. През 1945 година бил преводач при окупационните войски, а накрая за няколко месеца — кмет на Верденбрюк. След това се върнал към търговията, заедно с Хайнрих Крол. Те основали нова фирма с голям успех — по онова време надгробни камъни се търсеха почти като хляб.

Старият Кнопф умрял три месеца след като бях напуснал Верденбрюк. Прегазил го нощем автомобил. Една година по-късно жена му се омъжила за дърводелеца на ковчези Вилке. Никой не очаквал това. Бракът им бил щастлив.

През войната град Верденбрюк бил така разрушен от бомбите, че почти нито една къща не останала незасегната. Той беше железопътен възел; затова толкова често е бил нападан. Една година по-късно, пътувайки, се отбих в него за няколко часа. Потърсих старите улици, но се забърках в града, в който бях живял толкова дълго. В него нямаше вече нищо освен развалини и не намерих никого от предишните си познати. В едно малко дюкянче, което се помещаваше в дъсчена барака близо до гарата, купих няколко пощенски картички с изгледи на града от времето преди войната. Това беше всичко, което бе останало от него. Когато по-рано някой искаше да си припомни своята младост, той се връщаше на мястото, където беше я прекарал. Днес това едва ли е възможно в Германия. Всичко е разрушено, построено отново и чуждо. Пощенските картички трябва да го заменят.

Единствените две здания, останали съвсем незасегнати, са лудницата и родилният дом — главно защото се намират малко извън града. Те веднага били отново препълнени и още са препълнени. Трябвало е дори значително да ги разширят.

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/1500

Издание:

Издателство на Отечествения Фронт

София, 1980

Erich Maria Remarque

DER SCHWARZE OBELISK

Известен представител на германската финансова олигархия в периода на Първата световна война, натрупал несметни богатства от военни доставки. След войната използувал инфлацията в Германия, закупил около хиляда и петстотин предприятия, създал огромен концерн и поставил начало на новото милитаризиране на германската индустрия. — Б. пр.

Има се предвид Хинденбург. — Б. пр.

Бонз: Будистки монах; тук презрително: самозабравил се ръководен партиен бюрократ, Бел. ред.

Vox humana (лат.) — човешки глас. — Б. пр.

Vox celete (лат.) — небесен глас. — Б. пр.

Божият агнец, който изкупва греховете на света. — Б. пр.

Митическо, подобно на кон животно с един рог. — Б. пр.

Fis-Dur (муз.) — фа диез мажор. — Б. пр.

C-Dur (муз.) — до мажор. — Б. пр.

Moll (муз.) — минор. — Б. пр.

Германски феодален владетел от XII век, враждувал с император Фридрих Барбароса. — Б. пр.

Прочут замък в Северна Италия, в който папа Григорий VII приел в 1077 г. отлъчения от църквата германски император Хенрих IV, след като, според легендата, го накарал да чака на студа бос и гологлав цели три дни и три нощи. — Б. пр.