Ерих Ремарк - Черният обелиск (История на една закъсняла младост)

— Разбира се — отвръща Вацек, отново леко опасен. — Има. Защо?

— Тази дама също има такова палто. Те могат да се купят във всички големини при Макс Клайн, на главната улица. Точно сега са на мода. Е, а старата Конерсман недовижда. Ето ни разрешението на въпроса.

Старата Конерсман има очи като ястреб; но какво ли не вярва един рогоносец, когато иска да вярва.

— Тя се е припознала — казвам аз. — Ето, тази дама е идвала няколко пъти да ме посети. Тя има ли право на това, или не?

С това улеснявам Вацек. Той трябва да отговори само да или не. Този път дори трябва само да кимне с глава.

— Добре — продължавам аз. — И затова насмалко щях да бъда намушкан с нож през нощта.

Вацек с мъка се отпуска на стъпалата на стълбището.

— Ама и ти, приятелю, хубаво ме нареди! Я ме виж!

— Нали окото ти все още си е на мястото!

Вацек опипва засъхващата черна кръв.

— Вие скоро ще влезете в затвора, ако продължавате така — казвам аз.

— Какво да правя? Такава ми е природата.

— Намушкайте самия себе си, щом трябва да мушкате. Това ще ви спести маса неприятности.

— Понякога ми се иска да го свърша! Какво да правя, друже? Аз съм луд по жена си. А тя не може да ме търпи.

Чувствувам се изведнъж трогнат, уморен, и се отпускам до Вацек на стълбите.

— Виновен е занаятът ми — казва той отчаян. — Тя мрази миризмата ми. Но човек мирише на кръв, щом дълго време коли коне.

— Нямате ли друг костюм? Който може да обличате, когато си тръгвате от кланицата?

— Не върви. Другите касапи ще помислят, че искам да изглеждам по-изтънчен от тях. Миризмата прониква във всичко. Задържа се дълго.

— Къпете ли се?

— Да се къпя? — пита Вацек. — Къде? В градската баня? Тя е затворена, когато сутрин в шест часа се връщам от кланицата.

— Няма ли душове в кланицата?

Вацек клати глава.

— Само маркучи за измиване на пода. Есента е вече много напреднала, за да ги използувам.

Разбирам го. Ледено-студена вода през ноември не е никакво удоволствие. Ако Вацек беше Карл Брил, сигурно нямаше да има никакви грижи. Карл през зимата разчупва леда на реката и плува в нея заедно с хората от своя клуб.

— Не може ли да вземате вода от тоалетната? — питам аз.

— Не мога да опитам това. Другите биха ме сметнали за педераст. Вие не познавате хората от кланицата!

— А какво ще стане, ако си промените професията?

— Не ме бива за нищо друго — казва мрачно Вацек.

— Станете търговец на коне — предлагам аз. — То е нещо подобно.

Вацек махва с ръка отрицателно. Ние седим известно време. „Какво ли ме интересува всичко това? — мисля си аз. — И как може да му се помогне? Лиза обича «Червената мелница». На нея не й е толкова до Георг; главното е стремежът й да избяга от своя конски касапин.“ — Трябва да станете кавалер — казвам в заключение. — Печелите ли добре?

— Не лошо.

— Тогава имате шансове. Всеки втори ден в градската баня и един нов костюм, който ще обличате само в къщи. Няколко ризи, една или две вратовръзки! Можете ли да си набавите това?

Вацек се замисля върху думите ми.

— Мислите ли, че ще помогне?

Спомням си за себе си тази вечер — под изпитателните очи на госпожа Терховен.

— Човек се чувствува по-добре в нов костюм — отвръщам аз. — Това го разбрах от личен опит.

— Наистина ли?

— Наистина.

Вацек вдига очи заинтригуван.

— Но вие имате безупречен вид.

— Зависи. За вас — да. За други хора — не. Това го забелязах.

— Наистина ли? Скоро?

— Днес — казвам аз. Вацек зяпва.

— Гледай ти! Ами че тогава ние сме почти като братя. Да се чудиш!

— Някога четох, че всички хора били братя. Затова можеш още повече да се почудиш, като погледнеш света.

— А ние едва не се избихме — казва щастливо Вацек.

— Това често се случва между братя.

Вацек се надига.

— Утре отивам да се окъпя. — Той опипва лявото си око. В същност бих искал да си поръчам една щурмовашка униформа. Те току-що са се появили в Мюнхен.

— Един елегантен, двуреден, тъмносив костюм е по-добре. Вашата униформа няма бъдеще.

— Много благодаря — казва Вацек. — Но може би ще си набавя и едното, и другото. И не ми се сърди, друже, че исках да те намушкам. За това пък утре ще ти изпратя една хубава порция първокласен салам от конско месо.

— Рогоносецът — казва Георг — прилича на домашно животно, което се яде — например кокошка или питомен заек. Ядеш го с удоволствие, но само ако не го позна ваш лично. Ако обаче отраснеш с него, играеш с него, пазиш го и се грижиш за него… тогава трябва да си грубиян, за да си направиш от него печено. Затова никога не трябва да познаваме рогоносеца.