Стивън Ериксън - Сакатият бог

— Откъде знаеш?

Той въздъхна.

— Гостувах някога на Джагът, които обитаваха Икариас с отцепница К’Чаин Че’Малле. Но простият факт си остава: единственият начин тези деца да са стигнали толкова далече, адюнкта, е през лабиринт .

Тавори се обърна към Лостара.

— Намери момичето и го доведи.

— Слушам, адюнкта.

След като се Лостара отдалечи, Тавори впи очи в Рутан.

— Лабиринт.

— Което е невъзможно. Знам. — Видя проблясък на надежда в очите й и поклати глава. — Недейте, адюнкта. Пустинята е пресъхнала и ако не внимавате, нещата може да се влошат още повече.

— Да се влошат? Обясни ми как може да се влошат още повече, капитане.

Той извърна поглед назад, където спеше Сканароу, и пак въздъхна.

— Извадете меча си, адюнкта.

— Моля?

— Извадете от ножницата своя меч Отатарал.

Беше го извадила наполовина, когато Рутан се пресегна и я сграбчи за китката. А след това повърна, рухна на колене и извърна глава.

Тавори тикна оръжието обратно в ножницата и се олюля.

— Богове!

Рутан изплю и изтри брадата си с ръка.

— Точно това никой от вас така и не разбра. — Погледна разтрепераните си ръце и огледа петната кръв, която беше изхрачил. — Не е просто някакъв проклет метал, който случайно поглъща магията. Отатарал е повлиян . — Изправи се. — Следващия път, когато извадите това оръжие, адюнкта, то ще призове . Тя вече се е развихрила в света. Драконът, който е източникът на всичкия Отатарал — живото сърце на онова, което отнема живот. Освободена е.

Видя паниката, надигаща се в нея — огромни пукнатини в бронята й — и протегна ръка.

— Чакайте… чуйте ме. Тавори Паран, чуйте! Ще се даде отговор — на всичко. На всичко!

И изведнъж сякаш дете вече стоеше пред него. Объркано, уплашено. Това разкъса сърцето му.

— Не ги интересува Сакатия бог. Разбирате ли ме? Онези, които са направили това. Не ги интересува какво става с него. Те посягат за нещо по-голямо — и мислят, че ще пометат всичко останало. Вас, Падналия, Форкрул Ассаил — всичко това пометено! Но са глупци. Разбирате ли ме? Аномандър Рейк загина, но Драконъс сега крачи по света. Разбирате ли? На всичко ще се даде отговор. — „И точно това е идиотският проблем — драконът Отатарал не може да остане неокован. Драконъс ще трябва да го убие — той или Елейнт — и с убиването му ще сложат край на цялата магия. Ще ни захвърлят всички в свят, лишен от чародейство.“

Беше му обърнала гръб и пак се взираше на изток.

— Това имаше предвид той — промълви тихо.

— Адюнкта?

— Каза, че мечът ми няма да е достатъчен — спорихме за това многократно. Каза… каза… — Обърна се към него и очите й изведнъж заблестяха, и Рутан бе поразен от внезапната красота на лицето й, красота, избуяла сякаш отникъде. — Каза… „Ще се даде отговор.“ Неговите думи, същите като твоите.

— За кого говорите? — настоя той. „Кой е замислял този кошмар през цялото време? Кой побеснял безумен идиот…“

— Бен Адефон Делат.

Рутан я зяпна невярващо, онемял от собствената си глупост.

— Това име…

— Висшият маг Бързия Бен, капитане. Той се закле, че ще спаси Бърн и че това е единствената клетва, която няма да предаде. Каза, че ракът трябва да бъде изрязан… Рутан? Какво ти е?

Но той й бе обърнал гръб, мъчеше се да задържи всичко в себе си. И не успя. Смехът изригна неудържим. Невярващ, изпълнен с удивление смях.

— Делат? Адефон Делат? Бързия Бен… О, в името на Бездната! Проклетата му дързост! Обаянието му ли ме направи толкова тъп? Нищо чудно, че странеше от мен!

— Капитане?

Той я погледна и усети как устата му се разчекна в безумна, безпомощна усмивка.

— И изчезна в битката с Късоопашатите! Ама разбира се! Гуглата да ме вземе дано!

Устните й се стегнаха в тънка резка.

— Капитан Рутан Гъд, дори ти не може да си толкова задръстен. Разбира се, че не е мъртъв. — Посочи един сгърбен мъж, седнал наблизо на един камък. — Попитай септарха на Д’рек. Той ще ти каже. Дори той най-сетне го проумя.

Банашар се вдигна като по команда и с олюляване се приближи към тях. Размаха пръст на Рутан Гъд и изръмжа през разядените си кървящи зъби:

— Това е игра на Бързия Бен, о, Древни. Костите са в неговите потни ръце и е така от доста време. Е, щом на масата му ще намериш Червея на Есента и някогашния Господар на Смъртта, и Сенкотрон и Котильон, да не говорим за предишните играчи Аномандър Рейк и Десемврий, и кой знае още кого, какво — наистина ли вярваше, че няколко хиляди проклети На’Рук биха могли да го свалят? Номерът в играта с Адефон Делат е, че той мами .