Стивън Ериксън - Сакатият бог

Останалите вече се бяха събудили. Прешъс се обърна и видя Абси, застанал между близначките, с широко отворени и блеснали очи. Баалджаг бавно пристъпваше напред, по-близо до Сеток, навел ниско огромната си глава. Емби Боул остана до гроба на брат си, присвит и смълчан, младото му доскоро лице бе състарено и любовта, която грееше някога в очите му, бе изчезнала. Картографа стоеше с един крак във въглените на огнището, загледан в нещо на изток — може би към изгряващото слънце, — докато Суитист Сафърънс помагаше на Фейнт да се вдигне на крака. „Трябва да опитам още от цяра върху нея. Мога да покажа на Емби, че не винаги се провалям. Мога да… не, мисли за това, което е пред нас сега! Тя даде на Маппо каквото иска, толкова лесно. Бързо се пазари, говори искрено.“ Прешъс се обърна към Гадателката на кости.

— Древна, ние от Тригали сме заседнали тук. Нямам силата да ни върна у дома.

— И няма да се намесиш, ако те благословя с това, от което се нуждаеш? — попита Олар Етил. — Спогодихме се. Доведете детето.

— Не си го и помисляй — изръмжа Грънтъл предупредително. Нечовешкият поглед в очите му спря Прешъс. Нишките по оголените му мишци сякаш се замъглиха за миг и отново изпъкнаха рязко.

— Момчето е мое, кутре — каза Гадателката на кости, — защото баща му ми принадлежи. Първият меч ми служи отново. Наистина ли желаеш да ми попречиш да събера сина с бащата?

Стейви и Сторий притичаха и заразпитваха припряно една през друга:

— Татко… Жив ли е? Къде е?

Грънтъл ги спря с късия си меч.

— Чакайте малко, двете. Тук нещо не е наред. Стойте, моля ви. Пазете брат си. — Обърна се отново към Олар Етил. — Ако бащата на момчето ти служи, къде е сега?

— Близо е.

— Тогава го доведи при нас — каза Грънтъл. — Може сам да си прибере децата.

— Дъщерите не са от неговата кръв — отвърна Олар Етил. — Те не ми трябват.

— На теб? А Онос Т’уулан?

— Дайте ми ги тогава и ще се погрижа за тях.

— Ще им среже гърлата, това има предвид, Грънтъл — обади се Торент.

— Не казах това, воине. Ще взема и трите деца, това предлагам.

Баалджаг пристъпваше към Олар Етил и тя го подкани с ръка.

— Благословен ай, поздравявам те и те каня да станеш мой спът…

Огромният звяр скочи, грамадните му челюсти изхрущяха и се стегнаха около дясното рамо на Гадателката на кости. След това аят се завъртя бясно и отскубна Олар Етил от земята. Ивици змийска кожа, фетиши от кост и раковини се разхвърчаха и натрошиха. Гигантският вълк не отпусна хватката си, а надигна глава и натресе с все сила Олар Етил в земята. В челюстите му изпращяха счупени кости, тялото й се замята безсилно.

Баалджаг пусна рамото й, захапа черепа й я метна нагоре във въздуха. Лявата ръка на Олар Етил изведнъж се заби в гърлото на ая, прониза през сухата козина и се стегна около гръбначния стълб. Инерцията от замаха на Баалджаг вля още сила в хватката й. Последва ужасно пращене и дълга ивица от гръбначния стълб на звяра се изтръгна от гърлото му като змия, стисната в костеливата ръка на вещицата.

Гадателката на кости отхвърча от ая и рухна на земята с тракане на кокали.

Баалджаг се свлече, главата му тупна тежко като чувал с камъни.

Абси изпищя.

Докато Олар Етил се надигаше, Грънтъл закрачи към нея с двете си извадени оръжия. Щом го видя, тя хвърли гръбнака настрани.

И започна да се превръща.

Когато стигна до нея, беше като в мъгла, няколко мига преди да се превъплъти в нещо огромно. Той заби там, където току-що беше главата, и дръжката на кривия нож изтрака силно в нещо. Превръщането рязко спря. Олар Етил залитна назад с натрошено лице и се просна по гръб.

— Майната му на тигъра бог! — изръмжа Грънтъл, застанал над нея. — Гуглата да го вземе глупавото ти превращение, и моето! — Събра двете остриета на кръст и ги притисна под челюстта й. — Е, Гадателко на кости. Случайно знам, че ако удариш дори кокали на Т’лан Имасс, те се трошат.

— Никой смъртен…

— Пикай на това. Ще те направя на парчета, разбираш ли ме? На парчета. Я пак, как става това? Главата в ниша? На кол? На клон на някое дърво? Няма дървета тук, но една дупка в земята, това е лесно.

— Детето е мое.

— Няма да те иска.

— Защо?

— Току-що уби кучето му.

Прешъс Тимбъл забърза трескаво напред, едва се държеше на крака.

— Вещице…

— Мисля да оттегля предложенията си — проговори Олар Етил. — Всички. Е, Смъртен меч, ще си прибереш ли оръжията, ще ми позволиш ли да стана?

— Не съм решил.

— Какво трябва да обещая? Да оставя Абси под твоя опека? Ще пазиш ли живота му, Смъртен меч?