Стивън Ериксън - Сакатият бог

— Не знам. Но всички ние, което не сме пленени в Старвалд Демелайн, притежаваме обща страст за независимост и свобода.

— Значи ще се борят? Като теб?

— Може би.

— Тогава защо аз не мога да се бия редом до теб?

— Ако се наложи да те защитя, докато защитавам себе си — вероятно ще се проваля и в двете.

— Но аз съм син на Менандори…

— При това могъщ, да, но ти липсва контрол. Един Древен ще те види — ще види всичко, което си — и ще те вземе, ще разкъса ума ти и ще пороби останалото.

— Ако ти беше направил същото — с мен, — представяш ли си колко могъщ щеше да си, Силхас?

— Вече знаеш защо драконите толкова често си изменят един на друг в разгара на битката. Страхът е това, което ни кара да поразяваме съюзниците си — преди те да могат да ни ударят. Дори и в Бурята Древните няма да се доверяват на никого от равните си и всеки ще притежава десетки по-низши роби, като защита срещу предателство.

— Изглежда ужасен живот.

— Не разбираш. Не е само това, че сме кръвта на хаоса, а че сме жадни да кипим. Елейнт се наслаждават на анархията, на това да събарят режими сред Кулите, с пълно избиване на победените и невинните. Да виждаме пожари на хоризонта, да виждаме как лешоядите енкар’ал се спускат над осеяна с трупове равнина — това зарежда сърцето ни и нищо друго.

— И Бурята ще развихри всичко това? На този свят?

Силхас Руин кимна.

— Но кой може да ги спре?

— Другите ми мечове са до постелята ти, Риад Елеис. Достойни оръжия са, макар и досадни понякога.

— Кой може да ги спре?

— Ще видим.

— Колко време трябва да чакам тук?

Силхас Руин се вгледа в очите му с нетрепващ поглед на влечуго.

— До мига, в който разбереш, че е време да тръгнеш. Всичко добро, Риад. Може би ще се срещнем отново. Когато видиш отново баща си, кажи му непременно, че направих каквото обещах. — Помълча, после добави: — Кажи му също така, че вече мисля, че с Кетъл действах… припряно. И съжалявам за това.

— Олар Етил ли е?

Силхас Руин се намръщи.

— Какво?

— Нея ли отиваш да убиеш, Силхас Руин?

— Защо да я убивам?

— Заради онова, което каза.

— Тя каза истината, Риад.

— Нарани те. Нарочно.

Той сви рамене.

— Какво от това? Само думи, Риад. Само думи.

Тайст Андий се надвеси напред, скочи от ръба на скалата и се скри от очите му. След миг се извиси отново, костенобял дракон, бял като снега долу, където крилатата му сянка се хлъзна да го догони.

Риад постоя още миг, след което се обърна към огъня. Пламъците се разгоряха и мечовете запяха в зноя.

— Виж се само, затънал така в собствената си мръсотия. Какво стана с голямата гордост на Фенн — не се ли казваше така? Онзи воин Теблор? Той умря, приятелю — това не значи, че трябва да паднеш толкова ниско. Отвратително е. Върни се отново в планините… о, чакай малко. Я да видим този боздуган — ще смъкнеш калъфа, нали?

Облиза напуканите си щипещи устни. Цялата му уста бе подпухнала отвътре. Имаше нужда от пиене, но портата беше заключена. Беше спал до нея цялата нощ, заслушан в пеенето вътре в кръчмата.

— Покажи ми го, Теблор — сигурно бихме могли да се спазарим.

Надигна се, колкото можа.

— Не мога да боравя с това. Това е Елейнт’арал К’ет. С тайно име — извървях Пътищата на смъртта, за да спечеля това оръжие. Със собствените си ръце прекърших врата на Форкрул Ассаил…

Но стражът се смееше.

— Значи струва четири корони, а не две, а? Дъх на Косача, и вие можете да ги въртите тия, така ли? През Портата на смъртта си минал, а? И си се върнал оттам? Голям подвиг за един пиян Теблор, вмирисан на свинска тор.

— Не съм бил винаги така…

— Не си, приятел, но сега си така. Пие ти се, та две не видиш, и само аз стоя между тебе и кръчмата. Може пак да е Портата на смъртта, ако си помислиш, а? Щото ако те пусна, ми то следващия път може да излезеш с краката напред. Искаш ли да те пусна, Теблор? Трябва да платиш с монетата на Косача. Тоя боздуган… я ми го дай.

— Не мога. Не разбираш. Когато се върнах… не можеш да си представиш. Бях видял къде свършваме всички, разбираш ли? Когато се върнах, пиенето ме теглеше. Помага ми да забравя. Помага ми да се скрия. Това, което видях, ме прекърши, това е. Моля те, виждаш го — как ме прекърши. Моля…

— Просяци тука не вървят. Нямаш с какво да платиш входа — да те няма. Марш обратно в горите, сух като вещерски скут, това е. Виж, за тоя боздуган, е, ще ти дам три корони. Даже ти не можеш изпи три корони за една нощ. Три. Ей на, давам ги. Какво ще кажеш?