Катрин Кер - Магия за зора

Нощем, когато времето позволяваше, Мадин слизаше до селото при Белиан. Отначало се боеше, че Баник ще негодува срещу този поставен извън закона мъж, който беше дошъл и взел дъщеря му, но възрастният мъж гледаше на него с някакво приятно безразличие. Синовете й бяха нещо друго. По-малкият го смяташе за досаден, а по-големият направо го мразеше. Мадин започна да идва късно във фермата, за да е сигурен, че са заспали, защото Белиан даде ясно да се разбере, че момчетата стоят на първо място в сърцето й — и съвсем правилно, смяташе той, след като и двамата знаеха, че напролет ще замине. Но когато я държеше в прегръдките си, пролетта изглеждаше твърде далеч.

Снегът наваля много и стана трудно да отива до леглото й толкова често, колкото му се искаше. Една нощ, след мъчителна седмица, през която останаха сковани от снега във възвишението, той тръгна рано и насили коня си да мине през дебелите преспи. Прибра животното, сетне се качи през прозореца в стаята на Белиан, дръпна ругаейки напоените с мазнина кожи настрана, а тя му се смееше. В стаята й гореше глинена печка, но въпреки това беше страшно студено. Отхвърли наметката, изу ботушите и се пъхна в леглото, за да съблече там останалото.

— В стаята ти е студено както по проклетите пътища!

— Тогава ела от моята страна на леглото. Тук е топло и приятно.

Когато я прегърна, тя се обърна жадно към него, с проста, откровена страст, която все още го изненадваше. Тя не умееше да се държи свенливо и да флиртува като другите жени, които познаваше. Та кога ли е имала време да се научи, помисли той и това хич не го притесняваше. По-късно, докато лежеше и дремеше между съня и събуждането, установи, че си мисли дали да не остане напролет. Баник би се радвал да има още един мъж да помага на фермата; Бел щеше да е доволна да го има всяка нощ в леглото си; постепенно щеше да спечели момчетата. Мадин не я обичаше, но я харесваше и за всички щеше да е добре. Но не смееше да остане. За първи път видя ясно, че трябва да бяга, за да си спаси живота. Всеки лорд в Кантрей, който го разпознае, щеше да го предаде на Девир, за да го обеси. Трябваше да тръгне на запад, да язди бързо и надалеч, да намери лорд, който не е чувал за него, или пък лорд Бриноик, и той да е достатъчно натясно, че да го вземе без много въпроси. Най-вероятно щеше да се присъедини към някоя от вражеските страни в дългите войни, към някой съюзник на Кермор или елдидски лорд. Събуди Белиан и отново се любиха, само и само да удави мислите за бъдещето, което го очакваше.

Тази нощ валя така силно, че Мадин рискува да остане до сутринта. Беше му приятно да спи с нея в прегръдките си, толкова приятно, че се изкушаваше да рискува да го прави често, но когато излезе от стаята й на сутринта, установи, че — седнали край огнището — някои от съседите на Баник ядяха хляб и пиеха пиво. Те се държаха любезно с него, но Мадин изживя неприятното усещане да се намери във фокуса на четири чифта очи и — без съмнение — да предизвика доста бъдещи клюки. Ако някоя от тях стигнеше до човек, който не биваше да знае, той щеше да е в опасност. След това продължи да идва само нощем и да напуска къщата й далеч преди зазоряване.

Но въпреки всички предпазни мерки една нощ налетя на част от хората на Ромил. Тъкмо в полунощ си търсеше пътя през нивите към Брин Торейдик. Студен вятър гонеше разкъсани и подтичващи облаци по небето, които ту закриваха, ту откриваха пълна луна. Виждаше наблизо възвишението като назъбена тъмнина, която се издига от поляната и стърчи на фона на небето, и в този момент чу в чистия нощен въздух да отеква дрънченето на такъми. Коне пръхтяха, по пътя бързо трополяха копита. Близката безлистна горичка представляваше недостатъчно прикритие, но по-добро нямаше. Докато водеше коня си сред дърветата, от клоните им попада сняг и покри качулката и наметалото му. Мадин седеше колкото се може по-неподвижен и чакаше. Не пожела да побегне към възвишението. Ако щяха да го хващат, не искаше заедно с него да обесят и Невин.

В плътна формация, в тръс по пътя се зададоха шестима бойци. Когато се изравниха с горичката, те спряха и докато спореха в коя посока да поемат, застанаха в кръг с конете си. Мадин ясно усети, че са доста пияни. Докато онези на пътя продължаваха да спорят, Дивите се струпаха около него в почти осезаема вихрушка от загриженост и объркване. Сетне конят на Мадин тропна с копито, разтрепери се неудържимо на студа и такъмите му задрънчаха. Един от ездачите се обърна на седлото и го видя. Мадин подбутна бавно напред коня си; разбра, че е готов по-скоро да се предаде, отколкото да изложи Невин и Белиан на риск.