Катрин Кер - Магия за зора

— Благодаря, хубава дамо. Оттук едва ли минават много пътници.

— Какво искаш да знаеш?

— Търся един свой приятел, нищо повече, един такъв висок, мършав, с червена коса и…

— Тогава върви при хлебаря. Такъв човек пи при мен половиница само преди по-малко от половин час и каза, че трябвало да си купи хляб.

— О, така ли? А с него имаше ли едно момиче?

— Нямаше, само няколко допълнителни коня. Прекалено много коне, мен ако питаш. Не ми хареса видът му, хич не ми хареса.

Следвайки упътванията й, Родри тръгна бързо по виещата се улица. Когато стигна къщата, в двора на която имаше големи, подобни на пчелни кошери пещи, намери там шарения сив кон на Перин, товарното животно и две жребчета вързани наблизо. Изсмя се на глас, кратко и налудничаво, сетне в сърцето си благодари на великия Бел. Докато връзваше коня си, видя през отворената врата Перин, който подаваше няколко медни монети на човек с платнена престилка. Родри влезе с широка крачка. Перин се обърна с пълни с хлябове ръце и изскимтя от ужас, а това беше порция удоволствие за сребърния кинжал.

— Копеле мръсно — озъби се той. — Къде е жена ми?

— О, е, ъ, такова, не зная.

Пребледнял, хлебарят заотстъпва към вратата. Родри не му обърна внимание и се нахвърли върху Перин. Сграбчи го за ризата и го блъсна в стената толкова силно, че онзи изпусна хлябовете. Нехайно ги ритна настрани и отново го хласна.

— Къде е Джил?

— Не зная — Перин се мъчеше да си поеме дъх. — Кълна се. Остави ме по пътя.

— Зная това, глупако. Къде?

Когато Перин му се усмихна самодоволно, Родри го удари в стомаха. Той се преви и се задави, но другият го изправи и го удари отново.

— Къде те остави?

Заслепен от сълзите в очите си, Перин вдигна глава. Родри го зашлеви през лицето.

— Зная, че ще ме убиеш — задави се Перин. — Нищичко няма да ти кажа.

Не виждаше смисъл да му обяснява, че е дал обет да го остави жив. Сграбчи го за раменете и отново го хласна в стената.

— Къде е тя? Ако ми кажеш, ще те оставя жив.

— Боговете са ми свидетели, че не зная.

Родри се готвеше отново да го удари в стомаха, когато чу зад себе си шум. Погледна през рамо и видя пребледнелия хлебар, а до него ковача, който носеше железен лост, и двама други мъже с готови бухалки за вършитба в ръце.

— Какво означава това, сребърен кинжал? То не може така да дойдеш и да убиеш някого.

— Няма никого да убивам. Това курвенско, попикано копеле ми открадна жената и сега не иска да ми каже къде е тя.

Селяните се замислиха, погледнаха се един други, после спряха погледите си върху меча на Родри. Бяха четирима и имаха добър шанс да се справят дори с човек, който умело върти меча, но изглежда бяха предпазливи хора.

— Е, добре — обади се ковачът. — След като е посегнал на жена ти, тогава това не е наша работа.

— Само излезте от къщата ми — простена хлебарят.

— С удоволствие. Плъховете нямат работа в хамбара.

Изви дясната ръка на Перин зад гърба му и го изблъска навън от хлебарницата. Жертвата му се опита да се измъкне, но Родри го обърна настрани и го блъсна в стената на съседната къща с такава сила, че той изпищя.

— Къде е Джил?

— Не зная, а дори и да знаех, нямаше да ти кажа.

Родри го удари в корема с все сила. Той падна на колене и повърна. Когато свърши, Родри го вдигна силом, изви му отново ръката и го поведе покрай хлебарницата към голям каменен навес. Хвърли го с лицето напред върху стената, отлепи го от нея, обърна го и отново го блъсна. Перин вече едва се държеше на краката си.

— За последен път те питам, къде е тя.

Опитвайки се да си поеме дъх, Перин немощно обърса кръвта, която течеше от носа му и от спуканата му вежда. Родри разкопча колана на меча си и го остави да падне.

— Хайде, страхливецо! Извади меч, ако смееш.

Перин просто се даваше и хленчеше. Стомахът на Родри се сви от чисто отвращение.

— Ах ти, презряно, недорасло скопено прасе такова!

Нахвърли се върху му, сграбчи го с една ръка, а с другата го заудря с все сили. Удоволствието да бие Перин изпълни изцяло съзнанието му, също тъй както стената от пламък препуска през гората и помита всичко пред себе си. Внезапно си спомни свещения обет, който даде на Беноик. Пусна го и го облегна на стената. За щастие лордът все още дишаше. Той погледна за момент с празен поглед Родри, едното му око беше вече почти затворено, опита се да каже нещо, хлъцна, сетне се срина, плъзгайки се бавно по стената. Родри го ритна за последен път, обърна се и видя четиримата селяни, застанали тържествено като съдии, както и три малки момчета, чиито очи щяха да изскочат от възбуда. Наблизо беше сивото гномче, което пляскаше с ръце и се хилеше, като в същото време танцуваше танца на победата. Родри взе колана с меча от земята и го препаса, докато си поемаше дъх.